Кабинетът на Инджова е №1

Д-р Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в село Веселиново, Шуменско.  Завършил е философия в Софийския университет. Автор е на книгата “Фашизмът”, която е забранена три седмици след появата и й през 1982 г. Д-р Желев е първият лидер на СДС, създаден на 7 декември 1989 г. Той е и първият демократично избран президент на Република България. Основател е на фондация „Д-р Желю Желев” и на фондация “Балкански политически клуб” (2001 г.).    - Когато се зададе датата Десети ноември политици и анализатори започват да правят равносметка на изминалите години. Каква си представяха бащите на демокрацията държавата след 23 години, д-р Желев? - Не точно такава. Доста по-идеализирано си я представяхме. Виждахме демократична България след 20 години с установени пазарни отношения, с щастливи и доволни хора. А то какво стана – младите бягат в чужбина, възрастните тънат в нищета... - В какво сгрешихте,  че се случи така? - Грешки няма. Ние простоя нямахме представа, че нещата могат да се развият по този начин. - Но позволихте на бившата червена номенклатура и сътруднииците на ДС да станат новите олигарси? - За съжаление те имаха достъп до парите от предишния режим. Освен това имаха и връзките с чужбина. Ние, от опозицията, какви връзки имахме, та нас не ни пускаха преди 10 ноември и до Калотина. Затова комунистите си осребриха и връзките, и парите. - Сигурно е имало механизми да се пресече това разграбване на държавата в първите години на демокрацията? - Как да се пресече? Това беше грешката на нашата икономика, особено на Иван Костов. Масовата приватизация стана по негово време, и то по начин, който ощети държавата. Нямаше контрол. Това беше грубата грешка. - Чули ли сте за един доклад, изготвен от Димитър Луджев, за задграничните дружества и изнесените милиони от България, който бил предаден на Филип Димитров? - Чул съм, да. Знам за това. - Виждали ли сте го? - Не. - Бяхте президент на 7 правителства. Кой министър-председател си беше най на мястото? - Истината е, че имаше много тежки периоди. Но бих отличил служебното правителство на Ренета Инджова. Добре работеше и правителството на Димитър Попов. То беше създадено по време на икономическата криза след Лукановото управление като програмен кабинет от широка коалиция. Спомням си, че тогава събрах лидерите на парламентарно представените партии и ги предупредих, че с всеки изминал час напрежението расте. Казах им: „Положението излиза извън кортрол и става мътна и кървава. Затова дайте да направим една широка коалиция с министър-председател, който няма да е нито от СДС, нито от БСП”. И се спряхме на Димитър Попов. Това правителство направи много сериозни неща. Освен оперативното ръководене на държавното управление те започнаха и приватизация. Във външната политика пък направиха неща, които никое друго правителство не е постигало. Първо, се взе решението България да подпише протокола за разпускането на Варшавския договор. Другото, което е уникално - България първа призна Руската федерация като независима държава, и то пет месеца преди разпадането на Съветския съюз. - Легендите за този акт са много и всички те приписват заслугите на вас и приятелството ви с Борис Елцин. Какво точно се случи? -      По време на пуча през август 1991 г. аз подкрепих много енергично Елцин. Разбира се, защитих и Горбачов. Това направих с публично изявление да се пресече всякакъв опит да се върне отново сталинисткото мракобесие. Тогава си позволих да изразя разочарованието си от западните ръководители – Джордж Буш–старши, Маргарет Тачър, президентът Франсоа Митеран, Вацлав Хавел , които в първите часове на пуча вече бяха излязли с декларации, че няма да се месят във вътрешните работи на Съветския съюз, но с надеждата, че новата власт ще уважава и ще приеме подписаните от Съветския съюз с Америка и със Запада важни документи и споразумения. Тогава така се ядосах! Как може те да не усетят, че това е антиконституционен преврат, който има за цел да събори президента на Съветския съюз Горбачов. Елцин по това време беше президент на Руската федерация. Вечерта, след моето обръщение, всички споменати излязоха с нова декларация, в която осъждаха пуча. Същата вечер успяхме да се свържем по телефона с Елцин. Разговаряхме половин час – „Держись!” казвам му. Да не се предават, да не изпадат в колебания... В началото на октомври той ме покани в Москва. Посрещнаха ме в Георгиевската зала на Кремъл, което се смята за висш жест на внимание. С Елцин хвърлихме антикумонистически речи, само дето не псувахме. Вечерта пък аз дадох в негова чест вечеря в нашето посолство. И там речите бяха доста „солени” антикомунистически - както се казва, скрепихме дружбата. Малко преди да си тръгна обратно за София, Елцин дойде и ми каза: „Можете ли да издадете указ, с който Република България официално да заяви, че признава Руската федерация като независима държава?” Шашнах се - метрополитът на империята иска да се отдели от нея. „Не мога да издам такъв указ, не е в правомощията ми на празидент - обяснявам. - Ако бяхме президентска република, още на коляното щях да ви напиша указа и да ви го връча. Но ще се опитам да убедя действащото правителство да вземе това решение”. И действително, когато се върнах, направих една нощна подписка.  На другия ден изпратих документа на Елцин и така станахме първите в света, които признаха Руската федерация като независима държава. Горбачов много ми се разсърди тогава, но какво да се прави. - А с кой министър-председател ви беше най-трудно да работите? - Колкото и смешно да е - с министър-председателя на правителството на СДС Филип Димитров. В началото започнаха война с двата синдиката, с Църквата, с най-тиражната част на пресата, с ДПС и накрая с президентската институция.  Аз ги предупреждавах, че никой не може да спечели подобна война: „Когато искате да смачкате тия, ония, за да ги елиминирате, резултатите ще бъдат плачевни за вас”. Както и стана. - Догодина предстоят избори за 42-ото НС. Ще успее ли Бойко Борисов да задържи властта? - Има доста време още до изборите. Може да се получи всякакво развитие. Както виждате, обществото е динамично. Засега ГЕРБ държи властта, но дали ще може да запази позициите си, това вече ще кажат избирателите догодина. - Какво ще се случи обаче със СДС и ДСБ? - Там проблемът е дали изобщо ще влязат в парламента. - Трябваше ли да се разделят двете формации? - Много неща не трябваше да правят със СДС хората, които го разбиха. Още със създаването на съюза той беше коалиция. Разцеплението се започна първо с 39-те, които се направиха на големи антикомунисти и обявиха конституцията за комунистическа. И тези, които подписаха конституцията – д-р Петър Дертлиев, бай Милан Дренчев, Петко Симеонов, Александър Каракачанов, зорлем ги накараха да се дистанцират с техните формации. Ей такива глупости, такива екстремистки оценки, действия, механизми разбиха Съюза на демократичните сили. Това беше голямо престъпление. - Президентът Росен Плевнелиев насрочи дата за референдум за строеж на нова ядрена централа. Вие ще гласувате ли на този референдум? - Не съм мислил върху това. Ако се проведе национален референдум, няма да бойкотирам. Ще участвам. Но да видим какви са условията. Каква ще бъде и технологията на самия референдум. Въпросителните засега са много. Всичко трябва да се изчисти, да е ясно за какво гласуваме. Ако хората не са добре информирани колко ще струва това на държавата, каква ще бъде ползата от тази АЕЦ, за какъв референдум става дума. - Друга тема, която много вълнува хората в момента, е облагането на лихвите по депозитите. Трябва ли да има такъв данък? - Аз съм против този данък. В момент на криза, когато хората са си скатали някой и друг лев, както се казва, за черни дни, как ще им взимаш и малкото. Не вярвам с това да се оправи държавният бюджет. Ако искат да дадат пари на пенсионерите, както ни уверяват управляващите, сигурен съм, че има много други начини да го направят. - Как живее днес първият демократично избран президент на България? - Както и следващият демократично избран президент на България. Пиша. До две седмици трябва да излезе четвъртото издание на „Фашизмът” – 30 години по-късно”. В него съм направил паралелите между комунизма и фашизма. Освен това съм президент на Балканския политически клуб и мисля, че вече 10 години върша някаква работа. В клуба членуват над 60 видни политици и държавници от Балканския регион. Фондацията ми пък публикува документи от най-новата история на България. Пълните стенограми на Кръглата маса, сборник „Обръщенията на президента към народа и парламента”, отделно политически речи, мои интерюта по време на пребиваването ми на „Дондуков” 2. Това са документите на прехода, защото историята се пише с документи. А не някой да твърди, че на Кръглата маса, решенията били вземани под масата. - Навремето след излизането на „Фашизма” бяхте заточен в с. Грозден. Сега какво ви връща там? - Спокойствието и приятелите. Обичам да седна на приказка с местните хора. Ходя на риболов, все си намирам някаква работа по двора. Приятно е. - Как се обръщът местните хора към вас? Да не би с г-н президент? - (Смее се.) Те не са по титлите. Наричат си ме просто Желю. Е, за по-младите  съм бат’ Желю. А пък циганчетата като ме видят, ме чичосват. - Остава ли ви време за игри с внучките? - О-о, падат големи забавления. Ана-Луна, която вече е на пет години, е по по-сериозните занимания – чете книжки, рисува. По-малката Мила обаче май ще става автомобилен състезател, не можем да я свалим от колата. - Един бивш председател на парламента – Огнян Герджиков, заради внучетата, прописа детски книжки. Не се ли изкушавате да се пробвате и в този жанр? - Опазил ме Господ. Детски книжки, написани от мен? Горките деца. - Грозден се слави с винарската си изба, а пък вие - като ценител на хубавите питиета. Оттам ли се снабдявате? - За съжалание избата вече я няма. Затвориха я. А какво вино се правеше, изкри изскачаха от него. Но хората си правят вино и ракия по къщите, така че не остават жадни.