Последвайте ни в Google News Showcase
Това правителство бе заченато в грях, то се появи на бял свят чрез политическо инженерство, затова е странен хермафродит , дори триполово изродче без ясно определен идеен лик. Какво може друго да се пръкне от неествените извънбрачни сношения между майка столетница, харем от султани, бащици със странни политически наклонности и едно механично мюре, тип кукувиче, сглобено по волята на Москва и пуснато да квичи в общественото пространство на Държавата на Духа, както някога ни нарече покойният вече руснак акад. Лихачов.
Гласуваш за европейския вид социализъм, получаваш хамелеонщината на някакъв отречен от историята черносотнически неонацизъм, гласуваш уж за българския партиотизъм, а той си ляга гол като държанка, срещу недоказани суми, в едно правителствено ложе с „враговете“, многогодишните носители на етническия цинизъм, и ги обслужва зад кулисите на политическия цирк.
В резултат на всичко това, погледнато юридически, държавата ни формално получи легитимно управление, което въпреки изкуствения си зачатък, плод на политическо извращение, има претенциите да управлява цял мандат. И да се радва на обществено доверие, обич и признателност. Предварително замисленият в централите на БСП и ДПС следизборен съюз се надяваше на други изборни резултати, но случаят им изигра лоша шега – „Атака“ отново „открадна“ сума ти червени гласове с фантастични обещания и сочения със среден пръст враг на България – преди години за Волен това бяха евреите от „Уолстрийт“, след това циганският битов терор, сетне се зае да бъзика антитурската струнка в масовата простонародна душица, но в края на политическия си животец изведнъж се възнесе от собствената си пепел в социален защитник на бедните духом бедняци.
Врагът му сега е ЕС, Запада, брюкселските чиновници, които са виновни за родната ни мафия, за корупцията ни, за назначените ни милионери, за комунистическия, ченгесарски произход на всички парламентарно представени партии у нас... И развява за примамка на разочарованите от червените руското знаме по време на своите митинги, а след това им говори за китайския модел на капитализъм. Сякаш перестройката у нас не бе проведена точно и поименно както в Руската федерация, сякаш Великата криминална революция, целяща висшестоящите комунисти да станат пъргави капиталисти, не се случи и у нас, при това пред очите ни.
Проектът „Атака“ не само уби идеята за здрав, прагматичен и модерен патриотизъм, взрян в бъдещето на България, вместо да извади завинаги мафията на Доган от управлението на родината ни, той им попаде чистата си националистическа ръка, за да превземат по втория начин парламента. Не ми излиза от ума картинката от опита за заседние на Консултативния съвет при президента. Взрях се в профилите и анфасите на тези, които бяха поканени. Боже, какви суяци, какъв продължителен генетичен отдих, какви бастуноиди, какви наведени пред съдружника им Сидеров мазни Мари и бледо алени спирохети. Либералното кречетало Местан, опулените очички на червения инфантил, скромната замисленост на целия позитански антураж, всички омазани от размахващия памперсите си Волен.
Борисов също стоеше нелепо - като ненужен вече никому гардероб, гарниран в тясната спалня на бившия си любим и най-усмихващ се министър. Дори и антропологичната муцка на бившия шеф на ДАНС, днес МВР шеф, строг и рогат в погледа, изглеждаше като изперкало перо, откъснато от жалкото оперение на политическата папагалщина. А Орешарски сякаш имаше в гащите си катеричка, според стария виц. А после на екраните се появи и Главният прокурор, просто приказен приказ, приказен юнак без сабя и все още без златна ябълка. Трябвало е навремето да потърсим вкупом политическо убежище, но вече отдавна никой не ни иска.
Най-бедните европейци си избраха най-богатия на зурли, мутри и муцуни парламент. И разни други - със свити подобия на устни, тип "птичо дупе". Ах. Слава Богу, днес поведението на облечения от гушата до нозете в черно курдисан от задкулисието фюрер, е най-разрушителното острие на собствената си договорка с БСП и ДПС. Това, което обърканият капитан на кораба Орешарски стори – да назначава едни подир друг крайно неприемливи лица и задници в съставения без негово участие кабинет, май попривърши. Но след цялата тази кавалкада от „проба – грешка“ започна шоуто на непремиримия защитник на народа, който търси начин да бъде банит от улицата, за да стане герой в очите на най-нещастното малцинство в момента – гласувалите за него люде, някои готови да се превърнат и в людоеди, заслепени от реваншистки бяс и антихристиянска ярост.
Днес най-нещастното малцинство у нас са онези 300-400 000 бедни душици, страдащи от комплексна недостатъчност, пуснали бюлетината си за „Атака“. Бог да ги помилва тези нещастници, заразени с омразата на черното човече. Лечението е едно - задължително гласуване. Тогава това гласуващо малцинство ще се превърне в безгласна нищожественост от общото. Заедно със султаните на Доган и техните наведени кадъни. Защото зловещият проект „ДПС – Атака“, замислен и осъществен от шестаците на ДС и техните съветски другари, ще отиде на бунището на историята, където ще продължава да вони и смърди. Но неговите днешни съюзници в парламента от БСП никога няма да допуснат тази радикална промяна.
Гледам, че и ГЕРБ не смеят да я предложат, разчитат на вечната инерция - че пак населението ни ще избира от двете злини по-малката. Проблемът е, че злините вече не са две, а са четири. И още поне четири дебанат в нетърпеливо очакване извън Народното събрание. Което какво означава ли? Пълен банкрут на политическата ни състоятелност. Но България вече не е същата. Започва конфликт на интереси между политическите представители на олигархията и самите олигарси. Европа почва да ни гледа изпод вежди. На нейно място, ако беше Съветскит съюз, отдавна да си изпратили два-три полка десантчици, както през горещото лято на 1968, когато освободихме Чехословакия от социализма с човешко лице.
Днес няма кой да ни освободи от себе си, защото като общност приемаме всички гаври с лицето на майка България. Защото сега, когато децата ни са на улицата и искат промяна, радикална промяна в начина за избиране и отзоваване на депутати, прозрачни и честни избори, ние, домоседите, си седим вкъщи. И се самоутешеваме – по-добре да са „нашите“ на власт и да продлъжи тази порно демокрация, отколкото да се върнат отново гербаджиите на власт. Улицата не работи за предишните управници. Тя работи за бъдещето на страната ни, защото новите българи искат да имат европейска държава като хората, а не азиатски енергиен сателит на Москва. След шест месеца България ще бъде различна, но колко по-друга – зависи от всички нас.
