ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ето накратко част от фамозната телеграма:
„Тъй като 1 май се счита за ден на работниците от цял свят, трябва всяка промяна в този ден да бъде също световно събитие. .. За да потърсим причината, поради която 1 май става празник на работниците, ще се спрем на решението на работниците от Чикаго за провеждането на стачка през 1886 г. в Америка и това, което става в Либия в резултат на Великата септемврийска революция Алфатих, ще видим че разликата е голяма. Това, което осъществиха работниците на 1 май 1886 г. беше стачка претърпяла провал, а това което осъществиха работниците на 1 септември 1969 г. беше една мирна революция...завършила със завладяването в една малка държава на всички заводи... Предвид тази истинска и велика победа и това революционно и радикално разрешение, либийските работници решиха да направят 1 септември - денят на тази историческа победа, празник на работниците, вместо 1 май. Но, ако не вземем под внимание това, което постигнаха работниците в Либия, тогава каква е причината за нашия интерес към това, което направиха работниците от Чикаго!? В съответствие с интернационалната солидарност на работниците от цял свят, които продължават да бъдат прислужници, ние призоваваме да бъде 1 септември денят на работниците, вместо 1 май...
Полковник Муамар Кадафи, ръководител на Великата септемврийска революция.”
От запазените архиви на Външно министерство, Държавния съвет и ЦК на БКП не става ясно имало ли е въобще реакция по тази луда идея, дошла от Триполи към София през онези далечни години. Но телеграмата на полковника несъмнено е минала през няколко височайши бюра и е получила съответните височайши резолюции...
