Как да блеснем с крилати фрази на латински: 3000 сентенции на древните мъдреци в уникална книга
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Няма нищо ново под слънцето, твърди цар Соломон. И е прав – всичко, което преживяваме, със сигурност вече е било изпитано от някой преди нас. Древните мъдреци са наблюдавали закономерностите в света и в човека и са обобщавали наученото в лаконични фрази с невероятна експресивна сила, които ние употребяваме и до днес. А знаем ли всъщност откъде идват и как са възникнали? Кой ги е казал и по какъв повод? Можем ли да ги цитираме в оригинал – като истински ерудити? Съзнаваме ли истинската им философска ценност?
С отговори на тези въпроси идва златният том „Силата е в знанието“, който ще намерите с логото на престижното издателство „Милениум“. Заглавието на книгата е препратка към старата латинска сентенция „Ipsa scientia potestas est“ и е истинско предизвикателство за всеки, който желае да обогати или опресни познанията си.
Внушителното четиво събира над 3000 от крилатите фрази на древността, подредени азбучно в двупосочен ред и предадени с подробна транскрипция и обяснения за произхода и значението им. С тяхна помощ всеки – и начинаещ, и просветен в науките – може да намери най-точния израз, с който да обобщи определена речева ситуация или да блесне с познания и начетеност. Оказва се, че на уж мъртвите езици в определени среди се говори повече и по-често, отколкото на националните им еквиваленти. Съвременността явно съвсем не е чак толкова модерна, че да загърби традициите на класиката. Още повече че когато нещо вече е било казано тъй експресивно и афористично, както са го сторили античните автори и мислители, не ни остава друго, освен да черпим с пълни шепи от забележителната им мъдрост и от съкровищата на тяхната философия, неподвластна на капризите на времето.
А ето и една съвсем малка част от вечните сентенции, които са ни завещали мъдреците от миналото:
Adprime in vita esse utile, ut ne quid nimis (Адриме ин вита есе утиле, ут не квид нимис) – Главното правило в живота е да не се преминава мярката.
Beate vivere est honeste vivere (Беате вивере ест хонесте вивере) – Да живееш щастливо, значи да живееш честно.
Esse oportet, ut vivas, non vivere, ut edas (Есе опортет, ут вивас, нон вивере, ут едас) – Трябва да ядеш, за да живееш, а не да живееш, за да ядеш.
Facile omnes, cum valemus, recta consulia aegrotis (Фациле омнес, кум валемус, ректа консулиа егротис) (Terentius) – Всички даваме добри съвети на болните, когато сме здрави. (Теренций)
Facundus est error, cum simplex sit veritas (Факундус ест ерор, кум симплекс сит веритас) – Лъжата е красноречива, истината е проста.
Hoc est vivere bis, vita posse priore frui (Хок ест вивере бис, вита посе приоре фруи) – Да умееш да се наслаждаваш на преживения живот, означава да живееш два пъти.
In vino veritas, in aqua sanitas (Ин вино веритас, ин аква санитас) – Във виното е истината, а във водата е здравето.
Mens sana in corpore sano (Менс сана ин корпоре сано) (Iuvenalis) – Здрав дух в здраво тяло. (Ювенал)
Pars sanitatis velle sanari fuit (Парс санитатис веле санари фуит) (Seneca) – Самото желание да се оздравее е вече част от оздравяването. (Сенека)
Vita brevis, art longa (Вита бревис, арт лонга) – Животът е кратък, изкуството – вечно.
Vivere si recte nescis, decede peritis (Вивере си ректе несцис, децеде перитис) – Ако не познаваш изкуството да живееш, то отнеси се до тоя, който е опитен в живота.
