ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тревожността и страхът са нормална реакция на абнормно събитие, но могат лесно да да бъдат предадени на околните, особено на децата, коментира за БТА кризисният психолог Десислава Георгиева.
Според нея именно това е един от уроците от ситуацията с коронавируса - да се погрижим за себе си, за да можем да бъдем полезни и за околните. В самолета, когато има опасност от разхерметизация и се спускат кислородните маски, правилото е първо да сложиш на себе си, за да можеш да помогнеш после и на другите, припомня тя.
Тревожността и страхът са нормална защитна реакция, един от механизмите, които природата ни е заложила, за да можем да оцеляваме в опасни ситуации. Проблемът идва от това, че, когато страхът започне да става несъответен на ситуацията, тоест е ирационален, той действа деструктивно и на самите нас, и на близките ни, обяснява психологът.
Мозъкът ни не прави разлика между действителността и фантазията, и кара организма ни да реагира защитно особено когато са апокалиптични. Реалната ситуация обаче е, че в момента правим най-доброто, което ни създава увереност, че контролираме ситуацията, вземаме предпазни мерки, имаме правилния подход на институциите, имаме добра организация, предприехме по-строги мерки в сравнение с повече страни в Европа, което ще бъде в наша полза, казва Десислава Георгиева.
Нейните наблюдения са, че повечето хора запазват контрол и не се забелязва масова истерия.
Хората са тревожни, но към момента активно предприемат мерки, смята тя, и посочва, че в условия на големи кризи те са ориентирани към задоволяване на базисните и необходими потребности, за да поддържат живота си, отбелязва психологът. Затова и някои от тях се запасяват с повече продукти.
Това е нормална реакция, случва се в цял свят и е още един механизъм за защита, за да можем да противодействаме и да поддържаме рутинното и комфортно всекидневие, което никой не предполагаше, че ще загубим, коментира Георгиева.
Подобни са и причините за проявлението на феномена с купуване на тоалетна хартия - свикнали сме да разполагаме ежедневно с консумативи, продукти, лекарства и когато са налични се чувстваме по-спокойни. Например навикът да си мием зъбите всеки ден е част от рутината и липсата на паста и четка за зъби може да извади човек от зоната му на комфорт, а всяко нещо, което може да ни подчертае, че ситуацията е необичайна, може да събуди страховете, обяснява психологът.
Тя обаче посочва, че е важно в този момент да се спрем, да преоценим какво бихме могли да спестим, да ограничим като употреба, да икономисаме.
Един от уроците, които трябва да научим, е как да се справим със свръхконсумацията, смята психологът. Години наред живеем в свръх потребление, добре е да се замислим в глобален аспект може ли всеки един от нас да пести, както личните, така и ресурсите на природата, казва Георгиева и отбелязва, че това е едно от нещата, върху което трябва да се фокусираме.
За да помогнат на хората да се справят със страха и несигурността, Десислава Георгиева заедно с нейни колеги от петък са организирали виртуална приемна, за да може всеки да потърси помощ и подкрепа. Всеки, който има нужда, може да се обади на телефоните, публикувани на сайта на дружеството на психолозите, или да намери експертите във Фейсбук групата Crisis Support Team LZ.
Георгиева каза, че лекарите и медицинският персонал, който обслужва болните, също имат нужда от такъв вид подкрепа и допълни, че психолозите са на разположение и имат готовност да привлекат допълнително свои колеги. От тази помощ могат са се възползват и хората, които са за пореден ден в болницата. Освен съвети, психолозите публикуват и полезна информация във Фейсбук.
