ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Празничното настроение завладя душите на хората. Тези дни са такива, а и човешката природа е такава, че при хубавото се забравя лошото. А какво по-хубаво от празниците в края на годината с любимите ни хора, близки, приятели и роднини?
Коледа или Рождество Христово - кое от двете наименования на идващия празник е правилно? Коледа измести в българския език Рождество Христово. Но малцина хора знаят, че “Коледа“ значи... никога!
“Коледа“ идва от латинската фраза Аd kalendas graecas - От гръцките календи. У римляните календите (kalendae) са първият ден на всеки месец. В разговорната им реч, ad kalendas graecas (в латинския език дифтунгът АЕ се чете като Е - б.а.) изразът се е употребявал, когато нещо е нямало как да се случи никога, нещо невъзможно - просто защото гърците нямат календи. В българския език има няколко подобни фрази - “Когато цъфнат налъмите“, “На кукво лято“, т.е., събитието няма как да се случи.
Но всички знаем, че това събитие - раждането на Христос, наистина се е случило. Защо тогава наричаме нещо, което е станало, с дума и израз, които означават точно обратното? Признавам си, че и аз понякога използвам тази дума, главно заради факта, че тя е навсякъде около нас.
Същото е и с един друг празник, пак свързан с нашата религия - Великден. До средата на 19 век, нашите български предци са се поздравявали след всяка неделна служба с “Христос Воскресе! - Воистина Воскресе!“. В седмичния богослужебен кръг, неделята е денят на Христовото възкресение, защото Великден или Великият ден на Христовото Възкресение е бил в неделя. И думата “Великден“ е неправилно изговаряна от нас - казваме я като една, а те са две отделни - “Велик ден“. Защото този ден наистина е велик!
И нека се върнем отново в наше време... всеизвестно е, че хората се поздравяват с “Христос Воскресе! - Воистина Воскресе!“ само в първите три дни на Великден. А всъщност дните не са три, а 40.
Разбира се, трудно може да се промени нещо, което вече е навлязло трайно в езика, а ако щете и в културата ни. Но все пак, когато става дума за такива светли празници, то нека поне веднъж да се опитаме да ги назоваваме с точните им названия. А днешният празник си има такова. Да, вярно, че е малко дълго, но все пак не мисля, че носи някаква трудност да се изговаря “Рождество Христово“ или “Рождественски(те) празници“.
Защото все пак, вярваме, че това се е случило, нали?
Всичко за българските традиции и обичаи научете от бестселърите на "Милениум" - „Български църковен и етнокалендар“, „Атлас. Чудотворни икони, свещени места и лековите води в България“, „Домашен молитвеник“.
