Как един етнолог и фолклорист се овъртоли в парадигмите на естетиката и киберетиката по времето на Аристотел, за да прави сечено на Марияна Николова
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преди дни вицепремиерът и председател на Съвета по киберсигурност към Министерския съвет Марияна Николова защити успешно докторска дисертация. Този съвсем редови акт се превърна в повод за тежки словени извержения на активирани учЕни, които започнаха яростно да нападат Николова, провиждайки несъстоятелност на дисертационната й работа и дори на подкрепата на чуждестранния й рецензент.
Медиите, в които се вихри един такъв учЕн, показват и кой стои зад тази шита с бели конци политическа акция, целяща дискредитиране и на Николова, и на учебното заведение УниБИТ, в което е защитила дисертацията си. Това са сайтът "Свободна Европа" и хейтърските групи на розово-зелените претенденти за власт, по-известни напоследък като джендъри. Случката обаче се нуждае от осветляване.
Защото изборите наистина се оказват страшно кризисно изпитание, в което нервите на някои, особено по-нежни души, не издържат. И като всяка криза, пораждат нов етап на развитие. У нас например правят от етнографите философи, от историците - естети, от учЕните с реализация във фолклористиката - разбирачи на "Киберетика при управлението на информационите процеси при е-управление".
Това последното го написах с кавички по две причини. Първо, защото така се нарича защитената от вицепремиера Марияна Николова докторска дисертация. И второ, да не вземе ревнивият към авторството и нецитираните заемки, включително от собствените ти текстове, Димитър Атанасов да ме обвини в плагиатство. Понеже в творческия съюз, в който аз членувам - на българските писатели, няма да те изключат за убийство, но за плагиатство - 100%. И историята помни такива печални случаи.
И ще си призная веднага: аз от киберетика не разбирам. От информационни процеси при е-управлението - също. За етика съм чувала и чела разни неща. А пък какво е "блокчейн" изобщо не ме интересува.
Обаче ме интересуват някои много насъщни въпроси, особено в предизборната ситуация.
Първият е: що ще "завършил[ят] история в Софийския университет, специализирал [...] в Сърбия, Гърция, Албания, Косово и Русия [...], изнасял [...] лекции в СУ, ЮЗУ и НБУ [...], автор на изследвания в областта на балканската история и на употребите и злоупотребите с разказите за миналото [...], понастоящем работ[ещ] в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей - БАН" (https://www.svobodnaevropa.bg/a/31165092.html, 23 март 2021 г.) Димитър Атанасов на защита на докторска дисертация за "Киберетика[та] при управлението на информационите процеси при е-управление" в УниБИТ?
Какво разбира от това, че и въпроси на докторантката да задава? И кой и с каква цел го е изпратил там, където за етнология и фолклористика дума не става?
Вторият е: като не вдява нищо от това, за което се говори по време на защитата и което е абсолютно видно от въпросите му, как провижда състоянието на "Киберетика[та] при управлението на информационите процеси при е-управление" по времето на Аристотел и на каква "парадигма" се уповава то?
В тази връзка искам да изкажа горещите си адмирации и да заява дълбокото си преклонение пред нАучната мисъл и прозрения на Димитър Атанасов заради откритието му, направено в един от неговите въпроси:
"Поне от Аристотел насам можем да говорим за разгръщане на научна дисциплина "етика", която е едно непребродимо море. От нейния текст не ми стана ясно към коя школа по отношение на етиката се придържа - коя е парадигмата, която следва нейното изследване? Онова, което установих от нейния труд, е, че етиката дава разликата между добро и зло, правилно и неправилно. Тук цитирам буквално. Смея да заявя, че от времето на Аристотел етиката е нещо много, много повече". (https://boulevardbulgaria.bg/articles/na-zhivo-zashtitata-na-disertatsiyata-na-mariyana-nikolova-v-unibit, 18.03.2021 г.)
Браво, Димитър! Браво, Атанасов! Ашколсун!
Третият ми въпрос е: защо по време на цялата защита на Марияна Николова в мрежата бяха активирани всевъзможни противници на Марияна Николова, сред които и самият Димитър Атанасов със следния призив:
"Предлагам да го (чуждестранния рецензент на дисертацията на Марияна Николова проф. Кристоф Щюкелбергер от Университета в Базел, който дава положетилно становище за нея) залеем с негативни становища. Аз вече му обещах присъствие в някое и друга медия - утре съм в една телевизия, а на друго място в писмен вид ще излезе и кратичък разказ за събитието. Споделяйте и клипа, а който може, нека да го свали, за да не го махнат".
След такива вулгарни акции, мисля, че последният ми въпрос: тези сладури правят ли разлика между научна и образователна степен, е излишен. Зер, въпросният Димитър Атанасов също е "доктор" по собствените му твърдения. Ако не правят, да им я направим - "доктор" е по-скоро образователна, отколкото научна степен. Тъй че не се имайте за учен, господин доктор Димитър Атанасов. Не сте. Просто сте се образовали до степен "доктор".
А единственият ми въпрос към уважаемите управляващи гласи: с колко лева щяхте да увеличавате финансовата подкрепа за научни изследвания? Увеличете я. Само че внимавайте на кого и за какво я дават. Ако е за някой, който си протърква дънцето за "изследвания в областта на балканската история и на употребите и злоупотребите с разказите за миналото" в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей - БАН, моля, недейте.
Защото с просто око се вижда, че на въпросния учЕн не му пука ни за киберетика, ни за е-управление, ни за "етикти, естесики и други ..." (хайде да цитирам докрай ротния на моя кум), а за груба експлоатация на предизборната ситуация.
Господин доктор Атанасов, просто да бяхте влезли на защитата на Марияна Николова и да бяхте казали: "Мразя Марияна Николова и съм пратен да я съсипвам". Защото всичко, което сте направили там и правите до ден днешен, показва, че най-много мразите себе си.
Не зная "към коя школа на етиката се придържа[те и] коя е парадигмата, която следва[те]", но от птичи поглед се вижда, във вашата "загрижена" за чистотата на науката активност няма и помен от наука, а смърди отвратително на дърварска политика.
