Как живея без Велко? Нямам думи!

"Играйте и заради него!", помоли съпругата на големия актьор колегите му в Народния театър

На 11 декември точно преди една година театърът се сбогува с една от най-големите си звезди - Велко Кънев. Той си отиде след тежка и продължителна битка с рака.  До последно Велко бе сред колегите си в театъра - "На сцената живея по-красиво", казваше актьорът. Близо месец преди да издъхне, той постави последния си спектакъл - "Вик за любов" от Жозиан Баласко, в Бургас.  - Здравейте, г-жо Кънева! Във вторник се навършва една година от смъртта на Велко Кънев. Ще съберете ли близките и приятелите му на помен? - В събота правихме помен в Народния театър, след това ходихме и на гробищата. Дойдоха страшно много хора, може би над 30 човека. Говорихме много за него... Всички си спомнят Велко като страхотен артист и приятел, човек с широко сърце, който винаги е носел обич в сърцето си към хората. Неговият живот, разбира се, беше театърът. На всички артисти и негови приятели, които дойдоха на помена, казах: „Играйте и заради него!” Велко би бил най-доволен и щастлив, ако можеха другите и заради него да играят на сцената, след като той вече не може да е на нея. Много ми е трудно да говоря за това... - Вие как преживяхте тази една година без Велко Кънев? - Нямам думи! Не мога да говоря. Много е тежко и с времето все повече усещам тежестта на загубата. - Плаши ли ви животът без него занапред? - Много... - Дъщерите ви вероятно ви помагат, подкрепят? - Ами дъщерите ми са далеч от мен – едната е в Канада, другата във Франция. След няколко дни заминавам за Коледните празници във Франция, където живее малката ни дъщеря. Какво значи да ми помагат? Те могат да ми помагат в морален план – със самия факт, че съществуват, че имат деца, че един ден могат да проявят нещо от силата на характера и от човешките и артистични качества на дядо си. Това е някакво... не мога да кажа упование, но е някаква надежда. - В лицето на кое от вашите деца и внучета виждате Велко Кънев? - О, много е трудно да се определи. Всички казват, че нашата внучка София, която на 10 години,  прилича много на дядо си, в очите си има нещо от него, може би даже и в темперамента... Не знам. - Как ще премине денят ви утре, когато се навършва точно година от загубата ви? - Ще отида на гробищата, ще бъда сама... Изключителен човек беше Велко! Страшна сила носеше и като актьор, и като човек! Не познавам друг толкова силен човек, с такава воля – за театър, за живот, за любов. Воля за добро.