Как Лена Бориславова потвърди, че видеото с парапета е автентично, но се препъна в приказката за Лъжливото овчарче
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Да брани честта си се втурна с устрема на ястреб Лена Бориславова в късния следобед вчера.
Обидена, че за сетен път е заклемейна като нечия държанка, говорителката на доскорошния премиер публично се възмути, че не би си позволила да го хване за ръка, пред наострените сетива и техника на стотина репортери, фоторепортери и оператори.
Опрадвателният пост на г-ца Бориславова във Фейсбук дойде няма и час, след като пикантната снимка, най-напред разпространена от БНТ, набързо обиколи почти всички медии и плъзна като вирус в социалката.
Какъв обаче е изводът от светкавичната реакция на Лена Бориславова?
Много е простичък... Даже по-прост и от Просто Киро. И той се крие не в отговора, а във въпроса "Защо вече почти 2 месеца, на стената на Лена няма опровержение като сегашното и за "Парапетгейт"?
В определени случаи в правото, мълчанието се приема като израз на съгласие и юрист като Лена Бориславова вероятно отлично знае това.
Исторически сведения за значение на мълчанието в правото се откриват още в древното каноническо право при управлението на папа Бонифаций VIII - глава на римокатолическата църква (1297–1303г.). Към този период мълчанието се тълкува невинаги като съгласие, но със съмнение, че е налице, когато от поведението на този, който мълчи, може да се изведе вярното твърдение, че не отрича.
В древното римско частно право същността и значението на мълчанието е отразено в латинската максима "Qui tacet consentire videtu" със значение: "Който мълчи, изглежда се съгласява"*.
След негласните опити да излезе чиста и невинна от аферата с парапета с какви ли не прийоми - годежни пръстени и национални турове с "годеника" Мирослав Иванов, Лена днес лично изпита приказката за Лъжливото овчарче - комуто вече никой не вярва, дори и да казва истината, защото преди това много пъти е хващано в лъжа.
Такива ми ти работи...
*Историческите сведения са цитирани от публикувана статия на сайта "Известия", списание на Икономическия университет - Варна, с автор Маргарита Бъчварова.
