ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Отстраняване, скандали, спиране на излъчване, прокурорска проверка. Едно телефонно обаждане и възстановяване на работа. Гнусна заигравка на партийна декларация със свободата на словото. И пореден култов премиерски лаф, който се въздържаме да цитираме от уважение към избраните от независимия СЕМ директори на БНР.
И всичко това само за последните 24 часа. И всичко това свързано с едно име - Силвия Великова. Една откровено необективна, да не кажем поръчкова репортерка.
По-откровено от телефон на доверието. Защото тя е доверена. На подсъдимия червенобузко Иво Прокопиев, на проваления Христо Иванов, на злобния генерал от едно разградско село, на шайката ненормалници, крякащи като луди за щяло и нещяло, блокиращи София, налагащи кресливо мнението си, гей парадите си. Която превърна БНР в техен заложник и го вкара в политически игри и машинации.
Корнелия Нинова чете декларация. Тази същата, която според слуховете (ах, тези неуловими слухове!), има изготвен списък с журналисти и медии, които да подлежат на гонене и репресии, когато мокрият розов сън на пишман приватизаторката от Крушовица - да яхне държавата, се сбъдне. Същата тази Корнелия, която налага жестока цензура в собствения си партиен орган вестник "Дума". И който орган иска да закрие. За телевизията не знам - имам късмет, че не я хващам на моя кабелен оператор и там не знам как е откъм цензурата. Съдейки по вестника и партията - същото ще да е.
Декларация ли? Гнусно, долно, нахално използване на всяка една възможност за атакуване на правителство, управляващи, инакомислещи.
Утре, не дай Боже, от НИМХ, вместо в 6:58 часа, както са написали, слънцето вземе, че изгрее в 6:59. И айде пак декларация - ми има цензура върху сутрешния изгрев бе, другари!
Преди години премиерът Борисов щракаше с дистанционното с едната ръка, с другата на телефона. Хвалеше се даже наляво и надясно с това. Корекции разни по телевизионните студиа и репортажи да правил.
Сега - един вид еволюция. Пак корекция. Дали от страх, дали от нещо друго, не знам. Но този път нямаше нужда. Наистина. Дори и от хвалбите.
"Когато сутринта стана, пред радиото цял ден" (да ме извини Лили Иванова, че така омешах песента й).
Всичко е пунта мара, главанаци. Разбирайте ме както щете.
