ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Навърши се една година от избухването на необявената война в Югоизточна Украйна. Тя доведе до многобройни човешки жертви и големи разрушения. Събитията в Донбас дестабилизираха следвоенното устройство на Европа и се отразиха негативно на всички участници в конфликта. Характерът на войната е такъв, че в нея са възможни отделни успехи, но стратегическата победа е недостижима.
Прекратяването на войната е трудно, защото е официално непризната. На 6 април 2014 г. в Донецка, Луганска и Харковска области започна масово превземане на сградите на градските и областни администрации и правоохранителните органи. В операциите бяха задействани руски доброволци от средите на бившите военни, които преди това бяха участвали в блокирането на украинските гарнизони в Крим.
Техните лидери станаха ръководители на щабовете на опълчението. Местните активисти протестираха срещу забраната за официално използване на руския език. Новият закон за езика стана повод за вълнения, инициаторите на които вероятно искаха да повторят кримския сценарий за отделянето от Украйна. Започнатата на 15 април от Киев "антитерористична операция" се провали. Лошо въоръжената и обучена, лошо командвана украинска армия, набрана по териториален принцип, беше неспособна да се противопостави на организираните и предварително планирани партизански операции на бунтовниците.
Но идеята за обявяването на независимостта на рускоговорещите региони в Югоизточна Украйна не беше осъществена изцяло. Самопровъзгласилите се Донецка и Луганска републики се оказаха лош пример за съседните територии заради настъпилата анархия, произвол на въоръжените отряди и техните командири. Москва не присъедини Донбас по кримския сценарий и се ограничи до "уважението" на резултатите от майския референдум за независимостта на ДНР и ЛНР. След това Москва се упражняваше в дипломатическа филология, стараейки се да се да лавира на границата на признаването на ДНР и ЛНР, официално обявявайки се за мир и едновременно с това подкрепяйки опълченците, затваряйки си очите за подготовката на руско доброволци и изпращането им в Донбас.
Обвиненията, че в конфликта воюват кадрови руски военни, бяха отхвърлени от Москва, но руски военни загиваха през тази година по-често от обикновено. По официални данни на Киев, в боевете са загинали над 1500 украински военни, броят на убитите бунтовници и руски доброволци е неизвестен. Регулярното използване и от двете страни на танкове, тежка артилерия и системи за реактивен огън в гъстонаселените градове и селища на Донбас доведе до масови жертви сред мирното население.
По данни на управлението за координиране на хуманитарните въпроси на ООН, в края на март тази година броят на жертвите е достигнал 6083 души, 15 397 са ранени. ООН регистрира 1,178 милиона бежанци при брой на населението на Донецка и Луганска области към 1 април 2014 г. от 6,568 милиона души. Конфликтът в Донбас доведе до тежки политически и икономически последици за воюващата Украйна и официално неучастващата във войната Русия. Икономическата криза и в двете страни започна още преди войната, но конфликтът значително влоши положението.
БВП на Украйна намаля през 2014 г. в сравнение с 2013 г. с 6,8%, индексът на индустриално производство – с 21,7%, а на инвестициите се сви с 24,4%, реалната заплата – със 17,7%. Официалният курс на гривната спрямо долара за година намаля два пъти – от 11,65 до 23,4 гривни за 1 щатски долар. През февруари тази година Украйна се договори с МВФ за отпускането на кредит в размер на 17,5 милиарда долара за четири години, но страната остава на ръба на банкрута. Макроикономическите показатели на Русия са по-благополучни, но в резултат на неофициалната подкрепа за бунтовниците в Донбас се усилиха санкциите. За разлика от "кримските", които бяха преди всичко насочени към конкретни лица, "донбаските" санкции удариха по руските държавни банки и компании, затрудниха достъпа до относително евтините кредити и най-нови технологии.
В отговор Москва забрани вноса на храни от Европейския съюз, САЩ и другите страни, одобряващи санкциите. В резултат на размяната на удари в Русия бе регистрирано рекордно бягство на капитали /150 милиарда долара/, курсът на рублата спрямо долара и еврото се срина през декември /през последните месеци рублата си възвърна значителна част от позициите, цените на храните поскъпнаха с 15,4%. Негативните тенденции ще продължат и през 2015 г.: според прогнозите БВП ще намалее, инфлацията и най-вече цените на храните от първа необходимост ще нарастват.
Войната в Донбас укрепи руския курс на самоизолация, преминаването към мобилизационна икономика и идеологията на "обсадена крепост". Агресивната антизападна и антиукраински пропаганда предизвика ръст на ксенофобията и подкрепа до рекордни нива за президента Владимир Путин. В Украйна войната също усили политическата консолидация. Няколкото кръгове преговори за мир в различни формати даваха кратки глътки въздух затишие, но след това бойните действия се възобновяваха. Ситуацията след Минск-2 официално се смята за прекратяване на бойните действия, но боевете си продължават. Ще израсне ли от Минск-2 стабилен мир – това е голям въпрос.
В момента, по думите на украинските експерти, Киев се стреми да замрази активните действия, едновременно с това подготвяйки се за отбрана на териториите, намиращи се недалеч от линията на разделение с ДНР и ЛНР. От запазването на напрежението интерес имат полевите командири и от двете страни и части от управляващата класа на Русия и Украйна, която може да обясни провалите на икономическата и социалната политика със заговорите на враговете и войната.
