ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Както на всички останали в тази страна, независимо дали го осъзнават или не, животът ми ще бъде безкрайно нещастен, ако Би Би Си не успее да оцелее. Това пише в свой коментар Шон О'Грейди - заместник-редактор на "Индипендънт" и бивш автор за Би Би Си.
"Странно е да се каже това, когато по-малко хора, като цяло, гледат и слушат нейните продукции, а тя има по-силна конкуренция от всякога от онлайн пространството за нашето внимание, но няма съмнение, че като културна и преди всичко новинарска организация, тя е съществен компонент от нашия начин на живот.
В момента Би Би Си е доминиращо новинарско присъствие онлайн. Гордея се, че бях един от първите хора, които работиха по пилотните политически уеб страници през 1997 г., за общите избори същата година, работейки върху HTML кода - иновация, гледана с известно подозрение от новинарската йерархия. Но дигиталната продукция на Би Би Си се оказа огромен успех. Това е доказателство, че тя може да се адаптира и да оцелее.
"Нашата Би Би Си", както гласи настоящата кампания на корпорацията, ще ни липсва също толкова, колкото "нашата NHS" и другите ценни британски институции, които правят живота много по-обогатяващ. В действителност и двете са заплашени от гадната крайна десница, защото Найджъл Фараж и "Реформирай Обединеното кралство" са решени да ги унищожат. Така че и двете институции трябва да се променят, за да се радват на обществено доверие и да оцелеят. В края на краищата, те нямат дадено от Бога право да го правят.
Това буди в мен недоумение относно обявените съкращения на работни места, щом новият генерален директор Мат Бритин поеме поста от Тим Дейви. Ще бъдат съкратени около 2000 позиции, приблизително 10% от работната сила, и това не е число, което може да се постигне чрез естествено съкращение или доброволни мерки. Ще има принудителни съкращения. В естеството на подобни практики - както в частния сектор, така и в държавата, особено в програмите за строги икономии на Коалицията преди повече от десетилетие - хората намират начин да се справят с тях просто защото трябва.
Би Би Си трябва да "оттегли" всякакви "неверни, клеветнически, пренебрежителни и провокативни твърдения" за него до петък
Въпреки това съществува очевидната опасност да се усети намаляване на отразяването и намаляване на качеството и количеството на продукцията; това ще отслаби връзките между националния радио- и телевизионен оператор и хората, което може да се превърне в порочен кръг. Това са съвсем реални опасности, но платците на лицензионни такси трябва да чувстват, че Би Би Си не е някакъв пашкул, напълно изолиран от реалностите на търговския живот (а тези от нас, които работят в медиите, са твърде наясно колко сурови могат да бъдат пазарните дисциплини). С други думи, те ще се справят.
Може би щях да бъда малко по-убеден в успеха на тези икономики, ако финансовите предизвикателства пред Би Би Си, които се простират до самото бъдеще на нейния модел на финансиране, базиран на лицензи, бъдат поставени в някакъв контекст. За да заимствам заглавието на скорошната проницателна поредица на Дейвид Димбълби за монархията или "нашата монархия", както може би би трябвало да я наречем, бих искал Би Би Си да отговори на този въпрос: "За какво е Би Би Си?" Традиционният отговор на това е "Райтски ценности"*: да информира, образова и забавлява. Това обаче вече не е достатъчно, ако някога е било така, защото не казва нищо за това как ще изпълнява тези роли, както по отношение на "съдържанието", така и на средствата за предоставяне.
Доколко Би Би Си трябва да ни помага, за да ни информира за местни новини и политика? С кои спортни събития трябва да се стреми да ни забавлява? Трябва ли да го прави в партньорство с YouTube, което скоро ще стане реалност? Максимизирала ли е потенциала на iPlayer? Защо данъкоплатците вече не финансират правилно World Service и безплатния лиценз за пенсионери? Могат ли изключително високите заплати и щедрите привилегии, командвани от "таланта" и висшите ешелони на управлението, да бъдат оправдани, когато платците на лицензионни такси намират за толкова трудно да се справят с разходите за живот, че лицензионната такса е негодуваща? Отразява ли Би Би Си обществото? Трябва ли да се занимава с детски развлечения? Кои са нещата, които частният сектор не може да прави?
Нямам отговори на тези въпроси и не бих предположил, че имам. Имам мнение, като всеки зрител/слушател/потребител, но това не е същото. Нуждаем се от малко лидерство. Лиза Нанди, от името на правителството, прави част от това - не на последно място, като се застъпва за журналистиката на Би Би Си и слага край на постоянната криза, предизвикана от седемгодишното подновяване на хартата. Никоя компания не би могла да процъфтява на такава основа. Но Бритин и екипът му също ще трябва да ни кажат, с думи и дела, за какво искат да служи Би Би Си. Може би някой, не непременно Димбълби, трябва да направи предаване за това".
* Райтски ценности - терминът идва от името на Джон Райт - първият генерален директор на Би Би Си.
