ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Как изглежда семейството в съвременното ни забързано ежедневие? Възможно ли е да надмогнем тревожността и страховете и да погледнем на родителството като на нещо повече от битовите грижи? Своите размисли сподели Елена Петрова – майка на три деца, юрист и автор на книгата "Екзистенциално".
"Дълго време четях литература за родители и бях потопена в този свят – особено, когато децата са по-малки, няма как да не си въвлечен напълно", разказва Петрова. Но в един момент ѝ започнало да липсва друго измерение – по-широк поглед, който излиза отвъд ежедневните съвети и практики. "Когато си забил нос в картината, не можеш да я видиш добре. Нужно е да отстъпим назад, за да осъзнаем себе си и ролята си в семейството."
По думите на Петрова тревожността не бива да се разглежда само негативно – тя има и своите положителни страни. Но днешният родител живее в постоянна несигурност, а това я усилва. "Светът около нас се променя бързо, нямаме утвърден модел за възпитание. Свободата да избираш е привилегия, но носи и вина – защото всяко решение означава и отказ от много други."
Тревожността, обяснява тя, е закономерна реакция на един все по-непредсказуем свят. Медийната среда допълнително я засилва – всяка лоша новина се мултиплицира, създавайки усещането, че опасността дебне отвсякъде. Това поражда у родителите желание да предпазват децата си прекомерно, което често води до порочен кръг.
"Преди във всеки блок имаше по 20 деца, които играеха и общуваха помежду си. Днес са останали едва няколко и често са на различна възраст – трудно се срещат." Тази промяна според Петрова лишава децата от естествената социална среда и допълнително усилва родителските страхове. Резултатът е поколение, което расте по-защитено, но и по-изолирано.
"Важно е да не се стесняваме само до едно измерение на родителството, защото губим важни нишки", заключава Елена Петрова. Според нея именно дистанцията, философският поглед и осъзнатото търсене на смисъл могат да ни помогнат да превърнем тревожността в съюзник, а не в пречка по пътя към пълноценен семеен живот.
