ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Как успя кампанията за напускане на ЕС? Ето отговора според Би Би Си
1. Икономическите заплахи – с обратен ефект
Финансови институции и експерти бомбардираха британците с убийствени прогнози за обедняване, безработица, крах на паунда, изолация и като че ли прекалиха. Но фактът, че те не подействаха, говори за нещо повече от обикновен бунт срещу статуквото. Очевидно твърде много хора не са видели полза от толкова възхваляваните изгоди на 50-годишното членство в ЕС.
2. Примамката “пари за здравеопазване”
Твърдението на евроскептиците, че 350 млн. лири (433 млн. евро) седмично ще отиват в здравната система вместо в джоба на Брюксел бе идеалният политически лозунг – разбираем, въздействащ, примамлив за хора на различна възраст и политически убеждения.
3. Имигрантският коз
Той бе изигран успешно от противниците на ЕС, включително от популисти като лидера на Партията на независимостта Найджъл Фарадж. Заплахата, че в Евросъюза Великобритания не може да контролира нахлуването на бежанци в страната, даде резултат особено при хората с ниски доходи. Главното оръжие на евроскептиците бе алармата, че ЕС може да приеме Турция. Оказа се, че страхът от наплив на мигранти е по-голям, отколкото се предполагаше.
4. Хората спряха да вярват на премиера
Превърнал се във фасада и център на кампанията за оставане в ЕС, Дейвид Камерън заложи политическото си бъдеще и репутацията си на картата на референдума. Той обеща да извоюва коренна промяна във връзките на кралството с ЕС, но след 9-месечни преговори с Брюксел направи отстъпки, които разгневиха не само противниците му, но и среди от собствената му Консервативна партия.
5. Лейбъристите изгубиха връзка с гласоподавателите
Лейбъристката партия, 90% от чиито депутатите подкрепиха оставането в ЕС, силно подцени настроенията на своите привърженици и когато разбра това, бе твърде късно, за да направи нещо. Между партийното ръководство и масите се отвори бездна. Призивите на лидера Джереми Корбин за “социална Европа” не намериха отклик у достатъчно хора и той ще трябва да поеме голяма част от вината.
6. Фуриите Борис Джонсън и Майкъл Гоув
Малцина от големите имена в Консервативната партия подкрепяха Брекзит, но и двама стигат.
Британският министър на правосъдието Майкъл Гоув придаде интелектуална тежест и стратегическа логика на кампанията срещу ЕС. А бившият кмет на Лондон Борис Джонсън самоотвержено обикаляше страната с автобус и черпеше с бира срещу Европа.
7. По-старите решиха вота
Още няма данни как британците са гласували по възраст, но със сигурност заключението ще е, че по-възрастните са решили изхода от референдума. Те си правят труда да отидат до урните. На изборите през 2015 г. бюлетина пуснаха 78% от хората над 65 г. и само 43% от тези между 18 и 24 г. А се смята, че младите са по-европейски настроени.
8. Европа все още им е чужда
През 1975 г. след години колебание британците одобриха членството в ЕС поради тясноикономически причини. Оттогава мнозина промениха отношението си от несигурна подкрепа към открита враждебност. С референдума те бранят не само националната си идентичност така, както я разбират, но и независимо икономическо и политическо бъдеще.
