Последвайте ни в Google News Showcase
Възнаграждението на депутатите да се дължи от деня на полагане на клетва до деня преди клетвата на новоизбраните народни представители.
Това предлага Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС, който е внесъл проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В края на миналата седмица стана ясно, че промените в Конституцията, приети миналата година е възможно да създадат нов казус - народните представители в парламента да се окажат с две заплати.
Спорен се оказа чл. 46 от Конституцията. В ал. 4 е записано "с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание". Това означава, че старият парламент продължава да работи до полагането на клетва на новите депутати.
По този начин за периода на застъпване може да се стигне до това депутатите да получават заплати и за двата мандата. Друг интересен казус е, че в периода на застъпване в парламента може да има 480 депутати. Периодът може да е 10 дни или две седмици, докато новият парламент положи клетва.
В момента депутатската заплата е над 6 000 лева бруто.
Сега с предлаганата промяна се предвижда да се създаде нова алинея със следното съдържание: "Възнаграждението се дължи от деня на полагане на клетва от народните представители до деня, предхождащ деня на полагането на клетва на новоизбраните народни представители. При предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител по реда на чл. 72, ал. 1 от Конституцията на Република България възнаграждението се дължи до датата на постановяване на решението на органа по чл. 72, ал. 2 на същата".
В мотивите се посочва, че с изменението на Конституцията на Република България от 2023 г. (ДВ бр. 106 от 2023 г.) в чл. 64 беше създадена нова алинея 4: "С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание."
По този начин, в систематична връзка с други разпоредби, беше възприет принципът за непрекъсваемост на законодателната власт, намиращ своето основание в чл. 1, ал. 1 на Конституцията на Република България: "България е република с парламентарно управление", посочва вносителят.
