Каква Еврозона и Шенген, когато КГБ купува ЧЕЗ? Руската черна каса Еврохолд поглъща българската енергетика (ДАННИ)
Последвайте ни в Google News Showcase
Опитите на Бойко Борисов да вкара България в Еврозоната и Шенген вече десет години удрят на камък, а както премиерът, така и повечето от нас гледат към холандските и немски парламенти като причина.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Но дали пък виновните не сме си самите ние и пълната вакханалия, която цари в българската икономика, докато премиерът е зает да защитава българските интереси зад граница?
Неоспоримо доказателство за това е тъмната сделка на Еврохолд за придобиване на активите на групата ЧЕЗ България. Зад наглед контролирания от Цветан Цветанов през двама сламени собственика мажоритарен пакет на Еврохолд наднича далеч по-зловещата сянка на руското КГБ през агентите на ДС Румянцев и на военното разузнаване Зингер. Които са всъщност един и същи човек – Атанас Тилев.
Именно Тилев през годините се посочва като реалният собственик на застрахователната, финансова и имотна група Еврохолд.
Бившият агент на ДС започва своята задгранична кариера във Финландия, където се жени за дъщеря на висш финландски политик и основава частна компания, през която минават крупни капитали за бившия Съветски съюз. Според разузнавача Красимир Райдовски, Тилев е агентът на ДС, оплел Симеон Сакскобурготски в мрежите на комунистическите служби още през 70-те години. След промените, агент Румянцев се превръща в крупен банкер, но само за кратко – управляваните от него Банка за земеделски кредит и Добруджанска банка бързо фалират и капиталите отново поемат в задгранична посока.
След идването на власт на Симеон Сакскобурготски, интересите на Тилев се представляват от Николай Василев, а капиталите на агента на КГБ се управляват от дружеството на бившия министър на държавната администрация – Експат Капитал, където член на борда е синът на Румянцев – Хари Тилев.
Именно Василев е мозъкът зад препирането на източените спестявания на българите в Банка за земеделски кредит и Добруджанска банка през застрахователя Еврохолд, посочват финансисти. Експат Капитал придобива значителен дял от застрахователната, финансова и имотна група официално през 2011 г., а след това под чадъра на руската VTB Capital ги продава на Дар Финанс, която е собственост на дълга мрежа от офшорки и самия Атанас Тилев. Няколко години по-късно Дар Финанс продава своя дял на люксембургската офшорка KJK Fund, зад която ясно прозират капиталите на бившия банкер.
Запитан още през 2010 г. защо собственикът на фалиралите банки е станал негов съдружник, Николай Василев коментира: „Това се е случвало преди повече от 15 г., когато аз не съм бил в България и не съм се интересувал. Човекът ни се вижда свестен. И той, и синът му са високообразовани, с големи възможности и добри виждания за бизнеса. Почтени са.“
Почтени, но в чий интерес? Отговорът се вижда от финансовата информация на Еврохолд, която разкрива руски интереси както на входа, така и на изхода на българската застрахователна група, в която милиони българи продължават да наливат своите застраховки.
Еврохолд започва агресивна експанзия в бившите съветски държави, включително и застраховател в самата Русия. Следват неуспешни опити за придобиване на бизнеси в Румъния и Гърция, където местните регулатори подхождат далеч по-критично от руските и грузинските и орязват мераците на Тилев и компания, поради недостатъчно капитали.
Подобни заключения прави и българската Комисия за финансов надзор години наред, включвайки 4 от дружествата на Еврохолд в списъка с 13 компании с капиталови проблеми. Пред ПИК бившата шефка на КФН Ралица Агайн коментира, че е опитвала многократно да упражни контрол и да санкционира застрахователите от мрежата на Еврохолд, но случайно или не винаги върху нея са се изсипвали проверки на МВР и ДАНС.
На изхода на Еврохолд също се очертава тъмната сянка на бившите съветски служби. Един от основните кредитори на Еврохолд е International Investment Bank – малка уж международна банка, базирана в Москва и традиционно под контрола на руските служби.
Преди три месеца евродепутатът Иштван Ужхелий повдига въпроса пред Европейската Комисия за преференциалните условия, които Унгария е предоставила на банката, дали те отговарят на европейските закони и дали Европейската Комисия е наясно, че председателят на борда на IIB Николай Косов е син на бившия шеф на КГБ, отговорен за Будапеща?
Европейският Съвет за Външна Политика публикува обстоен анализ, в който посочва, че IIB още от 1970-те служи за финансова ръка на операциите на КГБ зад граница и е една от причините банката да оцелее при разпада на Съветския блок. Макар през 1990-те финансовата група да няма съществени активности, Владимир Путин я възражда като официален държавен орган на Руската федерация и като такъв банката се счита за официална и интегрална част от руската държавна администрация. В няколко държави това позволява на руските банкери да се ползват с дипломатически имунитет и де факто да извършват разузнавателна дейност без каквито и да било притеснения.
Еврохолд се финансира традиционно и чрез облигационни заеми, които се пласират на ирландската борса. Последният такъв транш е за крупната сума от 200 млн. евро, но липсва публична информация кой е купувачът на този дълг. Доходността по тези облигации обаче е доста висока – около 6%, което във всяка нормална държава би трябвало веднага да повдигне въпроси пред Комисията за Финансов Надзор… в България обаче финансовият контрольор е под тежка упойка.
Тази упойка изглежда става все по-силна след напускането на бившия шеф на КФН Стоян Мавродиев.
В края на 2018 г. България е поставена под специален мониторинг заради проблеми със сертификата „Зелена карта“, тъй като българските застрахователи се оказват неспособни да изплащат щети, причинени от български автомобили в Европа. Има сериозни съмнения, че огромният брой такива щети са функция на координирани действия между местни престъпници и собственици на български застрахователи, което води до източване на местните дружества. Зам-председателите на КФН Агайн и Богоев многократно са алармирали за този проблем, но бившата шефка Караиванова не изглежда да е предприемала сериозни действия.
Първата бомба гърми с фалита на „Олимпик“, когато по оценка на местни финансисти зад граница изчезват над 40 млн. лв. КФН вдига ръце и се оправдава, че всичко се случвало в чужбина и местният регулатор уж бил безпомощен.
Всичко това повдига въпроса доколко напудрените финансови отчети на Еврохолд са реални, доколко българските застраховки в компанията са достатъчни за разплащания по застрахователните задължения и дали последните не са критични подценени на хартия, както беше в случая с „Олимпик“?
И ако за всички е ясно като бял ден, че с текущите цени на застраховките в България застрахователните компании до една са великани на глинени крака (да не кажем „пирамиди“, но видно от казуса „Олимпик“ би било оправдано), то наистина ли българските институции ще позволят енергийната сигурност на половин България да попадне под контрола на един такъв застраховател?
Както стана ясно при скандала с Гинка Върбакова, активите на ЧЕЗ няма как да бъдат заложени пред международни банки за получаване на финансиране за сделката. Идва въпросът, какво ще заложи Еврохолд? Парите на българите, застраховали своето имущество в компанията, които така или иначе са недостатъчни за покриване на задълженията? Ако Еврохолд през година навлиза в проблеми с нужната капиталова адекватност за упражняване на застрахователна дейност, откъде ще дойде допълнителният нужен капитал за разширяване в енергетиката?
Или последният въпрос е реторичен, имайки предвид сянката на Атанас Тилев „Румянцев“ и руската банка на КГБ?
А междувременно Бойко Борисов обикаля европейските столици и обяснява колко чисти са българските финанси, колко сигурни са нашите служби…
