ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Първите часове на новата година идват със сурвакане. Този български обичай е запазен през вековете и има за цел да измоли настъпващата година да е по-добра и успешна, с много здраве и благополучие.
Сурвакарят обаче трябва да притежава и сурвачка, която да се превърне в "магическа пръчка" в ръцете му.
Тя обикновено се прави от дрянова клонка. Това дърво цъфти първо и е отрупанo с пъпки - символ на пролетта и младостта. Това разказва десетокласникът Симеон, които е сред инициаторите на ученическа работилница за сурвачки. Момчето допълва, че при сурвакането дрянът "прехвърля" върху човека издръжливостта си.
От подбраното клонче се завиват противоположни вейки към главното стебло, за да образуват буквата "Ф".
За закрепване и украса се използват естествени материали като вълна, пояснява Симеон. И добавя символиката на цветовете ѝ - бялото е за чистота, за да са светли дните ни. Червеното е като кръвта ни и е против уроки, а зеленото символизира природата и е за здраве.
Сушените плодове и червените чушки пък носят плодородие, а неизменните пуканки - изобилие и берекет. Окачените по суровачката монети представят пожеланието за материалното благополучие.
А когато сурвакате, трябва да помните, че колкото по-силно налагате, толкова по-силно "хваща" наричането.
Най-често то гласи:
"Сурва, сурва година, весела година,
голям клас на нива, червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса, голям грозд на лоза.
Пълна къща с коприна, живо-здраво до година,
до година, до амина.”
