Какви космически цели си поставя човечеството след края на мисията „Розета“?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След края на мисията „Розета“ на Европейската космическа агенция (ЕКА) в края на този месец – първата мисия, включваща влизането в орбита и кацането върху комета, летяща в Космоса, какво друго можем да очакваме в изследването на необятното космическо пространство?
Лунен град
Определян от някои като луд, новият ръководител на Европейската космическа агенция се надява да започне пионерните проучвания за създаване на населено от хора място на Луната – международен проект, чиято цел е да замести Международната космическа станция, която ще работи до 2024 г.
Ян Вьорнер представи предложението си, макар и все още на ранен етап, пред ръководителите на останалите световни космически агенции, с надеждата да се обединят сили за построяването на база за изследвания на луната от хора и роботи, като дори възможно би могъл да стане и разработването на мина на земния спътник.
Подобна база би могла да служи и като отправна точка на по-далечни мисии като тези до Марс например.
Улавяне на астероид
НАСА има амбиции да улови къс от астероид и да го вкара в орбита около Луната за по-подробни изследвания.
Щом веднъж е в лунната орбита на каменния къс ще бъде изпратен екип от двама астронавти, които да съберат проби. Подобна мисия би могла да помогне значително при евентуални бъдещи мисии на хора до Червената планета.
По-рано този месец американски космически апарат, наречен OSIRIS-REx беше изпратен да събере проби от астероиди, за които също се предполага, че може да са донесли така необходимите за живота на младата Земя материали. За тях също така се предполага, че съдържат ценна информация за зараждането на нашата Слънчева система.
Прибавени към данните, донесени от „Розета“ и от сондата „Филе“, анализите на информацията от астероиди може да помогне за разгадаването на миналото на нашата планета и нейните съседи.
В същото време в своята начална фаза все още са и опитите за отклоняване от курса на астероиди, които представляват потенциална заплаха за Земята.
Червената планета
Следващата мисия, която ще изследва Марс за следи от живот ще бъде съвместният руско-европейски роувър ExoMars, който ще бъде изстрелян към планетата през 2020 г. Той също така ще може да сондира на дълбочина до 2 м. в повърхността на Марс.
Друг спътник ExoMars ще пристигне в орбитата на Марс през октомври, за да анализира атмосферата и да пусне на повърхността апарата Schiaparelli.
Роувърът на НАСА „Кюриосити“ кръстовсва повърхността на Червената планета от над три години.Американската агенция планира изпращането на хора до Марс през следващите 10-15 години, като подобен проект има и космическата компания на американския милиардер Елън Мъск.
От своя страна холандската компания Mars One пък има намерение да създаде човешки колонии на Марс, провеждайки вече симулации с хора на Земята. За момента обаче връщането не е част от програмата на бъдещите колонизатори.
