ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Палеонтолози са изследвали няколко вкаменени останки от три нови за науката ихтиозавъра (морски динозаври), които вероятно са били по-големи от почти всички животни, съществували някога на планетата.
Находките са направени в швейцарските Алпи между 1976 и 1990 г. - но са проучени едва наскоро. Те включват най-големият зъб на ихтиозавър, откриван някога. Той е два пъти по-голям от досегашния зъб-рекордьор на ихтиозавър – а това предишно влечуго било дълго 15 метра. Затова се предполага, че ихтиозавърът, който изследват сега, е бил също поне два пъти по-голям. Други непълни скелетни останки включват най-големия ихтиозавърски прешлен, откриван някога в Европа.
Преди над 200 милиона години слоеве от скалите, където са открити останките, покривали морско дъно. Ала заедно с образуването на Алпите преди около 35 милиона години, те се озовали на височина 2800 метра.
Безстрашните швейцарски изследователи трябвало да преминат през заледените алпийски скали и да носят останките на древните морски чудовища на раменете си, за да ги опишат пред научната общност. Но подобна уникална находка си струвала всички усилия.
Известни като „формация Кьосен“, скалите, където са открити вкаменелостите, някога представлявали дъно на плитка крайбрежна зона - много широка лагуна или плитък басейн. Това изненадало изследователите: какво са търсели такива гигантски животни в плитчините, след като е логично да се срещат в по-дълбоки части на океана? Учените предполагат, че гигантските ихтиозаври са преследвали ята риби, плуващи в лагуната. Вкаменелостите може да принадлежат и на заблудени влечуги, които умрели, неспособни да се върнат в дълбоките води.
Двата комплекта скелетни фосили, които се състоят от прешлен и десет фрагмента от ребра, както и седем последователни прешлена, са на ихтиозаври от семейство „Шастазауриди“ - в което влизат гигантите шастозаври, шонизаври и хималаязаври. Между другото, новото откритие е интересно и по друга причина. Предполага се, че повечето известни гигантски ихтиозаври са били беззъби (за разлика от по-малките видове). Една хипотеза допуска, че се хранели чрез засмукване, както го правят днешните китове с планктона. А находките карат учените да предполагат, че зъбатите гиганти най-вероятно са се хранели с големи риби и с по-малки ихтиозаври.
Ихтиозаври - чудовищни 80-тонни влечуги, са обитавали Панталаса, глобалният океан около супер-континента Пангея в късния триас, приблизително преди 205 милиона години. Те също така „отскачали“ в плитките води на океана Тетис към източната част на Пангея, както свидетелстват и новите находки. Наподобяващи по форма съвременните китове, ихтиозаврите имали удължени тела и вертикални опашни перки. Тези гигантски видове са открити в най-големи количества в Северна Америка. Редица находки са направени в Хималаите и южната част на Тихия океан. В този смисъл откриването на новите гиганти в Швейцария е уникално и също така значително разширява познатия ареал на тези древни морски чудовища.
Толкова малко се знае за тези гиганти, че те са почти като призраци в палеонтологията. Въпреки изключително огромните размери на техните вкаменелости, палеонтолозите все още знаят твърде малко за тези древни влечуги. Благодарение на новата находка учените се надяват да допълнят познанията си за гигантските ихтиозаври, както и да намерят по-запазени вкаменени останки.
