ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След всяка визита на политик и църковник от ранга на Московския патриарх е добре посланията му да бъдат осъзнати и разтълкувани от техните адресати. В реториката на патриарх Кирил адресатите бяха обобщени така: българският народ и българската политическа класа. Някъде между тях, като медиатор между тези две големи целеви групи, патриарх Кирил виждаше и Българската православна църква, която беше неговият официален домакин и по чиято покана той се включи в националното честване на 140-годишнината от Освобождението ни.
Всъщност истината е, че идеята Московският патриарх да оглави тържествата на 3 март е с политически източници, а българските архиереи просто я възприеха и осъществиха. Нека не забравяме, че идеята за поканването на Московския патриарх у нас беше огласена през изминалата година успоредно с идеята на честванията да присъства и президентът Владимир Путин. Явно на фона на настоящото българско европредседателство вторият вариант е бил отхвърлен като неприемлив от властите, коментира "Двери.бг".
А що се отнася до църковната ни управа, въпреки широко коментираните „традиционно топли българо-руски църковни връзки“ визитата на патриарх Кирил също беше източник на напрежение и тревоги, особено на фона на критичните отзиви от страна на РПЦ към намесата на Българската православна църква в македонския църковен въпрос (да си припомним, че Българският патриарх Неофит отмени в последния момент участието си в грандиозните тържества по случай големия руски църковен юбилей - 100-годишнината от обявяването на Московската патриаршия).
И така, какви бяха основните послания, които патриарх Кирил беше решил, че трябва да достигнат до българските граждани и българските политици - в това число и чрез Българската православна църква? Или да формулираме въпроса така: какво каза и какво премълча Московският патриарх?
За да сме обективни, трябва да кажем, че при тази си визита Московският патриарх не премълча почти нищо. Той наруши добрия дипломатически тон и с това предизвика скандал, като резонният въпрос не е дали думите му към българските политици бяха скандални или не, а доколко провокацията е била търсена или е плод на неконтролирана емоция.
Посланията в църковните слова
„Църковните послания“ на патриарх Кирил бяха изложени в словата му, подготвени за централните моменти от визитата му, както и в интервюто му за БНТ, дадено от Москва в навечерието на визитата. Те със сигурност бяха внимателно обмислени и премерени.
Първото послание беше „целево“ и имаше за задача да въодушеви българските домакини чрез следното признание: „Без българското православие нямаше да има и руско православие“.
В Руската православна църква винаги сме помнили, че именно българските мисионери, ученици на светите равноапостолни Кирил и Методий, в 10 век просветиха нашите предци чрез светата православна вяра, приобщиха ги към славянската писменост, откриха им съкровищницата на християнската култура и светоотеческата мисъл. Без българското православие нямаше да има и руско православие.
Това изказване обаче беше предназначено единствено за вътрешно-българска употреба, тъй като не намери никакъв отзвук и разпространение в руските медии.
Победата на руската армия в Руско-турската война от 1877-78 г. е връщане на дълга на руснаците към българите. Защото благодарение на руската победа българите са запазили своя език, вяра и традиции.
Десетки хиляди руски воини, отдали своя живот за избавлението на България от горчивото иноверно робство, върнаха на братята-българи този велик исторически дълг, засвидетелствайки за всички векове неугасимата братска любов между нашите Църкви…
… Величайшата равносметка от тази война стана придобиването на свободата за духовното развитие на православния български народ, спасяването на неговия език, култура и традиции (из словото, произнесено в Синодната палата на 2 март).
Второто „църковно“ послание беше за неразрушимите духовни връзки между Българската и Руската православна църква, които са основа за духовното единство на двата народа. Тъй като православието е по-висша и устойчива ценност от политиката, то внушението е, че политическите отношения между двете държави трябва бъдат отражение на това религиозно единство. Всяко отклонение от тази линия е плод на неразбиране на „желанията на православния български народ“ от страна на политиците, които трябва да коригират политическата линия в съответствие с тези нагласи.
Православната църква, Руската църква и Българската църква имат една дълга история на братски отношения, именно защото нашите народи, в мнозинството си, са православни. Защото нашите народи имат много общо като култура, дори и като език.
Не е имало някакви трудни отношения между нашите църкви. Това е много важно. Не е имало тежки, тъмни страници в отношенията. А ако между църквите няма някакви тежки страници, значи и в отношенията между народите не може да има такива. Що се отнася до политиката – тя е много променливо явление. Днес политиката е една, утре друга. Важното е братските народи, независимо от политическия контекст, да запазват добрите отношения едни с други и общата система от ценности (откъс от интервюто за БНТ).
Липсващото послание във всички публични речи на Московския патриарх беше за общоправославното единство. Този ключов елемент в православната реторика по принцип в „българските слова“ на патриарх Кирил беше целенасочено пропуснат. Напротив, той няколко пъти говори за липсата на единство между православните църкви, но извеждайки на първо място единството на Руската и Българската православна църква, които заедно са влизали в конфликт с останалите православни църкви:
Вече казах за подкрепата на Руската църква за българското православие, когато то не беше признавано от гръцкото православие, когато беше българо-гръцката схизма. Споменах за активната позиция на Руската църква за осигуряване на автокефалния статут на Българската православна църква и на Българската патриаршия.
А през 53-та година същият решаващ глас на Руската православна църква съдейства за признаването на Българската патриаршия, която, както се знае, навремето прекратява съществуването си поради политиката на Турция. И след 53-та година, в продължение на 8 години, трябваше да бъдат убеждавани някои православни църкви да бъде призната Българската патриаршия, призната от всички.
Историческата ретроспекция към българската схизма изпраща послание за негативната роля на Цариградската вселенска патриаршия в новата българска история. Това кореспондира със студените отношения между Московската и Цариградската патриаршия, обтегнали се до краен предел след Всеправославния събор в Крит през 2016 г. На българската аудитория се изпраща посланието, че както тогава, така и сега РПЦ е страната, от която Българската църква и българският народ трябва да търсят подкрепа.
Твърде вероятно е липсата на този водещ акцент (за единството на всички православните църкви заедно) в посланието на Руския първойерарх да е намек за критичното отношение на Москва към активността на БПЦ по македонския църковен въпрос, тъй като само броени дни по-рано „външният министър“ на РПЦ, Волоколамски митр. Иларион (Алфеев), заяви от Белград, че с действията си БПЦ подхранва разкола в Македония и трябва да се солидаризира със Сръбската патриаршия в този казус.
Сред многото неясноти и неизказани неща, неминуемо присъщи на висшата политика (била тя и църковна), много ярко при тези чествания се открои една голяма липса, огорчила нашите архиереи, клир и вярващи: липсата на радост от това, че братя в Христос се събират заедно, служат заедно и свидетелстват с думи на евангелска мъдрост за това, което най-остро липсва в днешния свят: смирение и любов. Само с тези две добродетели можеш да влезеш в радостта на брата си и да я споделиш. Това послание – на смирение и искрена обич - българските домакини не успяха да почувстват сред членовете на високопоставената делегация, за която положиха всички усилия „да я посрещнат по царски“.
