Последвайте ни в Google News Showcase
Мистериите и интригите са присъщи за Светия престол. Хората винаги ще се чудят какви религиозни авторитети заговорничат зад затворените врати и какво съкровище лежи в касите на Ватикана.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Въпреки твърденията, че папата има доказателства за извънземни, скрити в катакомбите, истината за тайните архиви е по-реалистична.
В подземията се съхраняват от писма на исторически личности, като Мери Куин от Скотс до Ейбрахам Линкълн и процеса за отлъчването на Мартин Лутер.
Укриваното познание е достатъчно, за да заинтригува вниманието на всеки учен. Естеството на супер секретност и достъпност прави съдържанието толкова завладяващо.
Но съдържат ли се както се твърди документи, които могат да покажат, че църквата е съучастник в режима на Мусолини и дори в антисемитски заговор с Адолф Хитлер?
Оригиналното наименование „Тайните архиви“ произтича от неправилен превод на латински.
Действителното име на архивите на Ватикана е Archivum Secretum Apostolicum Vaticanum. „Secretum“ на латински не означава „тайна“.
Точно преведен терминът означава „личен“ или „частен“. Официално се твърди, че архивите всъщност са съставени от частни писма и исторически записи на всички папи през последните четири века.
Създателят папа Павел V знаел за историческото значение на папската кореспонденция и осъзнавал, че такива документи следва да бъдат запазени.
Въпреки това, през 17-ти век се смятало, че обикновените хора не трябва да бъдат осведомени от крале и папи за действията си. Така архивите били държани под ключ.
До 1881 г. достъп до архивите не бил позволен, докато папа Лъв XIII не отворил вратите за изследователи.
Процедурата не се е променила много през последните 200 години. На желаещите журналисти, студенти и любители историци достъп не се осигурява лесно.
След като заинтересована страна докаже, че има авторитета на сериозен учен, пълномощия се дават.
Но те трябва да се подновяват на всеки шест месеца. За да влязат при архивите учените влизат през Porta Sant’Anna и преминават през швейцарските гвардейци.
След като веднъж са допуснати, учените са длъжни да поискат конкретни документи, които да разгледат. Позволено им е да поискат само по три на ден. И вместо да разглеждат съдържанието на архива, те трябва да изберат от каталози.
В тях архивите са описани на ръка на италиански или латински. Тези каталози са доста внушителни.
Самите архиви съдържат 80 километра стелажи и документи, датиращи от осми век, а и по-рано. Когато посетителите осъзнаят, че търсения материал не е в исканите папки ще се принудят да прекратят работата за ден.
Предизвикателство за учените е преди всичко крайният срок. Компютрите са позволени, но не и правенето на снимки. Казано накратко учените прекарват голяма част от сесиите в читални, пишат на ръка и скицират.
Ако човек има достатъчно късмет, за да получи достъп ще може да се докосне и до седем уникални документа. Това е само частица от съкровищницата на Светия престол.
1. 60 метра свитък, съдържащ протоколите от изтезанията на Ордена на тамплиерите започващи от 1307 г.
2. Писмо от Микеланджело до папа Юлий II
3. „1521“ на папа Лъв X, за отлъчването на Мартин Лутър
4. „1530“ петицията от Хенри VIII, изпратена до папа Климент VII, за да поиска отмяна на царския брак с Катерина Арагонска, която включва подписите и печатите на над 80 английски лордове и духовници
5. Бележки, отнасящи се до 1633 г. за процеса срещу Галилей
6. Писмо от папа Климент XII до Далай Лама за защита на францискански мисионери в Тибет
7. Писма от Ейбрахам Линкълн и Джеферсън Дейвис, написани през 1863 г., авторите не са католици, в търсене на усилия папа Пий IX да се произнесе в полза на Съюза или на Конфедерацията.
