Какво откриха в гробището на село Полето! Хората подминават от години голяма сензация
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Археологическа сензация разкри, че жителите на симитлийското село Полето са наследници на знатен род тракийски жреци. Това стана след разчитането от експерт към БАН буквално преди дни на древен надпис върху плоча, вградена в стената на селското гробище, която била подминавана години наред от хората, без да й обърнат внимание, съобщава "Струма.бг". С едно малко изключение - гранитната стена е спасена за поколенията от учителя и основател на читалището в селото Кирил Костурков. Надписът на древногръцки гласи: „ На добър час! По времето, когато жрец беше Анций Григорий, член на Градския съвет. Анций Евангел, член на Съвета на старейшините и отговорник за светилището, издигна този олтар на собствени разноски. Щастливо!“
„Забелязах плочата още 1960-61 година, когато се прибрах в Полето да учителствам“, разказа Кирил Костурков. Била на същото място, при гробището, до нея имало побит още един каменен блок, но без символи. Преди 12-13 века на това място имало черква, тя била съборена, вероятно от турците, и били останали само основите и част от олтара. Гранитната скала, дебела около 40 см, широка 60 см и дълга към 130 см, лежала пред входа и затова местните смятали, че е останала от надгробен камък.
„Преди 45-50 години решиха да се направи закрит навес на гробищата, като вдигнаха стените върху старите каменни църковни зидове“, разказа Кирил Костурков и добави: „Майсторите ме викнаха: „Даскале, ако ще я вдигаш, сега е моментът, че после ще ти е много трудно да го направиш“. Викнах момчета от селото, подкопахме я и тръгнахме да я вадим с лостове. Бях се качил отгоре да координирам движенията, като се повдигна от едната страна, така се секнах, че кръстът ме скова, та и до ден-днешен си нося дископатията от тогава. Майсторите вградиха плочата в едната стена да се вижда надписът отвън. Преди десетина години обаче тогавашният кмет Андон решил да измажат навеса с вар, как на никого не му направило впечатление, и покрили плочата с 2-3 сантиметра замазка. Няколко пъти казвах, че тоя надпис трябва да се разкрие, та да остане за поколенията и един ден да се разчете, и като никой нищо не направи, сам изрових мазилката и с телена четка изчистих буквите. За да не се повтаря грешката, с червена боя направих рамка около буквите - отдалече да се вижда, че има послание“, разказа родолюбивият българин.
Наскоро споменал за плочата на свой приятел, който изпратил снимки на надписа в Археологическия музей в София и дори лично се срещнал с учени археолози, които се ангажирали с разчитането. Месец по-късно дошъл и подробният коментар от асистента в Софийския университет Николай Шаранков.
Изследването му установило, че надписът датира от първата половина на ІІІ в. сл. Хр. И е на старогръцки - официалният език на римската провинция Тракия. Плочата е предна стена на голям олтар за жертвоприношения на животни и най-вероятно това е бил главният олтар на светилище на божество, чието име не се споменава, но в тази област е много популярен култът към Зевс Сабазий, смята Н. Шаранков. Олтарът е стоял под открито небе, пред храма, за да могат да участват повече хора и да има пряк контакт с боговете, за които се смятало, че са на небето и наблюдават оттам.
Споменатите Градски съвет и Съвет на старейшините са били в административния център на тази част на Тракия Пауталия (днешен Кюстендил). Жрецът и отговорникът на светилището са от един от най- видните родове в Тракия - Анциите, родът е с тракийски произход, но е получил римски граждански права и бил причислен към римското конническо съсловие. Представителите на Анциите са заемали високи обществени длъжности, един от тях е бил тракарх - председател на общото събрание на градовете в Тракия през 20-те години на ІІІ в., друг - управител на римската провинция Тракия през втората половина на ІІІ в.
Връзката на двамата представители на рода Анций със светилището при село Полето показва, че са имали имения в района и вероятно надгробните могили от римския период в землището на селото са на хора от същия род. За жалост няма сведения какво е било древното име на с. Полето, възможно е пак да е било дума със значение „поле“. Археологът коментира, че не знае какъв е бил статутът на античното селище, но със сигурност не е било просто крепост при дефилето, след като са налице данни за голямо светилище, римски път и могили.
Вероятно е имало голямо село, което се развило заради близостта на границата с Македония, или пък е било производствен център, свързан с представителите на богатата фамилия, отговаряла за светилището. Ученият е категоричен, че надписът е от Полето, а не е от района на село Беласица, по време на соц. режима снимка на същия каменен блок била изпратена в БАН за разчитане, като подателят бил посочил, че той се намира в Петричкия район.
Вероятно промяната на мястото била съзнателна, тъй като авторът на сигнала не искал да си усложнява живота и да дава обяснения пред органите на реда. Според асистент Шаранков изписването на буквите и съдържанието на текста заедно с фамилията на Анциите говорят категорично, че мястото е в провинция Тракия, а не от Македония.
