Последвайте ни в Google News Showcase
Как е било преди 200 години? Ако момичето забременее и момчето не се чувства отговорно и не иска да се ожени за нея, цялото село го притиска... В крайна сметка е срам за семейството, въпреки че... сексът се е практикувал с общо съгласие и мълчание от всички. Кога? Винаги. Особено през сезона на прибиране на реколтата.
Е, съвсем различно от днес. От исторически архиви – главно съдебни и църковни архиви се знае, че съгласието за предбрачен секс е било всеобщо, което не означава, че е било одобрено специално от Църквата. За подобно провинение свещеникът можел да нареди много унизително покаяние - лежане на кръста в църквата. Въпреки че тайната на покаянието винаги е била в сила, всички знаели какъв грях е извършило момчето.
Интересното е, че младите хора често са консумирали връзката почти под надзора на родителите си, дори и след годежа. Като цяло, съвременното селско общество /и градско/ е много по-„разбирателно“ от преди, що се отнася до сексуалния живот. Макар че, само защото сексът преди брака се е случил, това въобще не означава, че е имало общ сексуален спад. Сексът и любовта са били абсолютно табу, никой не е говорил открито за това, официално всичко трябваше да бъде "Боже".
Само част от градския фолклор и селските песнопения са били пълни с препратки към сексуални актове, включително дори женска мастурбация. Колкото "по-сочно" е било съдържанието на песнопенията обаче, толкова повече етнографите са ги цензурирали през годините. Дори са променяли самите текстове. Това естествено е било в ущърб на историческата и моралната гледна точка.
Възможности за правене на любов се е търсела по всяко време, не по малко от сега и почти на всяко място, стига да е „годно“. През 17. и 18. век селото се състояло от максимум десетина колиби (ако дори имаше толкова много), а прасетата обикновено се се пасяли в гората... Освен това почти всеки е знаел за всяка стъпка на всеки жител. Не е било никак лесно някой да остане анонимен с желанието си, да не говорим за самия сексуален акт. Дори в градовете почти всичко се е знаело.
Любопитен факт е, че докато предбрачният секс е бил доста често срещан и не е попадал в графата "неодобрителни", предателството заема първо място в нея. Освен институцията на съда и Църквата, съществували т.нар селски клъстери. По време на такъв "сеанс" всички домакини се срещали и публично признавали своите злодеяния и грехове. Тогава тълпата е имала право да преценява какво да прави с провинилия се. Финалът на романсите понякога е бил плачевен - любовник (или любовница) е можело дори да бъде прокуден надалеч.
