Актьорът Максим Генчев се разхожда из София с голяма бяла брада. Дегизировката му е необходима за ролята му в мащабния турския сериал „Ездачи”, който се снима в киноцентъра „Ню Бояна филм“. Междувременно актьорът хвърля всичките си усилия за филма „Левски“ - негов режисьорски проект за Апостола на свободата. Предстои му цял месец кастинг за ролите. В момента Генчев е известен на тв зрителите като мафиота Кирил Коцев от сериала „7 часа разлика”.
-
Максим, Левски е свещен образ за българина. Как се решихте да направите филм за него?
- За Левски не е правен игрален филм. Апостолът е един – като него друг няма. Събрах кураж да се докосна до личността му. Сега тръгнах да създавам мои революционни културни комитети. Основавам ги из цяла България. Получих съдействие за проекта от много общини - Карловската на първо място, Пловдив, Бургас...
-
Вярно ли е, че Калин Врачански ще играе Левски?
- Чудя се кой пусна тези измислици? Калин Врачански има ретро излъчване – повече ще му отиват пура и дрехи на джентълмен... Той не би могъл да покрие образа от сценария на филма „Левски“ - на суров, див и естествен човек. И без никакви торбички под очите! Моят Левски е този, който е в съзнанието на повечето хора. За един месец ще преслушам най-добрите български актьори. В моя филм Апостола е изваян от огън, вода, земя, небе. Търся величието в героя. Този мъж е притежавал страхотна сила – физическа и духовна. 5 години е обикалял страната с отворена рана в корема. Получава перитонит след операция преди постъпването му във Втора българска легия в Белград. Покрай работата по този проект наблюдавам важна морална промяна в себе си. Затова повече не желая да се снимам във филми и сериали, които възпяват мафията.
- Готвите ли, господин Стоянов?
- О, да. Измислям си рецептите, не използвам книги или интернет. Скоро започнах да правя кюфтета от кисело мляко. Стават страхотни. За тях трябва цедено кисело мляко, съвсем малко извара, една връзка магданоз, една връзка копър, както и много чесън. Добавя се и малко сол. За цвят може да се сложи и царевично брашно. После се панират с яйце.
- Вие сте от Габрово. Там ли е най-хубавата кухня?
- Да. Там каквото и да направиш, то просто става. В Габрово са и най-добрите готвачи, особено мъжете. Между другото, мама, лека й пръст, си отиде от този свят като майстор готвач и плетач. Баща ми е кореняк габровец, а майка ми е от Западните покрайнини. Когато двамата се женят, той я научил да плете чорапи на една кука, както и да готви боб. Затова жените да не се страхуват да им готвят мъжете им. Единственото, от което може са ги е страх е съпрузите им да не ги засрамят.
- Какво ви накара и вие да започнете да готвите?
- Неволята, защото цял живот съм бил по пътищата. Научих всичките си жени да готвят. А те бяха доста на брой. Ставаше така че докато ги науча на различни ястия, те си отиваха и започваха на готвят на някой друг. Също мога да кажа, че много обичам да правя дроб-сарма, хубаво правя и мусака. Слагам и гъби, просто всеки габровец не може без тях. Риба не обичам и не ям.
- Правите ли сладки неща?
- Войнишки курабийки, както и млечна баница. Но много обичам сладко и затова не го ям, страх ме е да не прекаля.
- Правите ли специални ястия за гости?
- Не, те не са по-различни от мен.- Сантименталните ви подбуди за този филм идват от прабаба ви, която е изживяла любов с Левски.
- Да, това е един красив мит. Ще влезе като епизод във филма. Няма доказателство, че човекът, когото тя е срещнала в житната нива, е бил Васил Иванов Кунчев, нито че аз съм далечен негов потомък. По-скоро акцентирам на прелестта на преданието. Майка ми спомена за тази моя баба преди 15-ина години. Казвала се е Лападата – влашко име, означава Намерената, била е лечителка. А Васил е минавал много пъти Дунава за Влашко.
- С Левски са вървели много предатели, но и много верни другари. Разказвате ли за тях?
- Имам такъв епизод във филма. Цялата драма на българския народ от загубата на Апостола ще бъде показана не в твърдостта на Дякона пред съда, а в сълзата на Христо Големия, който е бил негово вярно куче. Като го вижда вързан, тръскащ се окървавен в каруцата, разкарван по калдъръмите на Търново, Христо проронва: Това е страшен удар върху съдбата на България! И сълзата блесва в окото му.
-
Казахте ли на турския екип от сериала „Ездачи“, че ще снимате филм за Левски?
- Вече съм поканил няколко турски актьори. Би било добре в известните персонажи да влязат техни звезди.
-
Вие какво играете в „Ездачи”?
- Ролята на Ташкан бей, живял пет века преди новата ера. Впечатлил съм комшиите с благородството на лицето си. За разлика от „7 часа разлика”, където трябваше да имам излъчване на злодей. Всъщност аз вече не се вълнувам от актьорската професия. Аз я умея. Мога да разплача, да разсмея или да уплаша човек. Това ми дава увереност, че работя добре с актьорите.
-
Какви бяха изискванията към вас за образа на мафиота Кирил в „Седем часа разлика“?
- Да бъда прикрит. Максимално лаконичен. Сянка на човек, който е опасен. Ние не знаем реално кой управлява нито една държава в света. Кирил, който и да е той, не обича да дава интервюта, не е публична личност. А гнусен образ на управляващ Манипулатор. Тепърва ще видите какво ще става в сериала. Голямата мисия на добрите артисти е да изиграят образа на злото, за да го покажат на хората.
-
Познавате ли такъв човек в живота?
- Да. Когато през 1980-а г. завърших ВИТИЗ при Крикор Азарян, ме разпределиха в Пловдивския театър. Един човек дойде при мен и поиска да му разказвам какво съм чул от колегите - кой разказва вицове, кой иска да избяга от страната. Примамката беше да ме издърпат в софийски театър. Директно му отказах. Защото съм честен, не мога да играя игри. Ще се смутя, ако застана срещу някой, когото съм топнал. А въпросният човек бе от хората, които те изслушват и с едно късо изречение те карат да се разкриеш - много фини психолози, опасни, умни мъже, които изпитват вътрешно удоволствие от това да влизат в ролята на Мефистофел. Нали всъщност земята е на дявола?
-
Често си позволявате да изказвате мнения, които колегите ви намират за скандални. Твърдите например, че Стефан Данаилов е част от мафия, че е моделирал съдбите на много хора...
- Стефан Данаилов също е Кирил Коцев. Преди години той ми каза: „Абе Максо, ти взе номинация за „Аскеер 98” за гост актьор, а след това се оттегли от професията. Защо?”. А всички директори на театри под сурдинка ми шушнеха: „Сбъркал си с министъра. Сгазил си лука. Иди да се оправиш с него!” А Данаилов ме съблазнява: „Ти имаш данни! Интересен артист си. Защо се отказа? Толкова ми е мъчно”. А истината е, че забранил да бъда канен на работа в театър. Той не постъпи така само с мен, а с много колеги – с Милен Пенев, с Тони Горчев, Бог да ги прости. И то от страст да се наложи той.
-
А той какво печели от това?
- Душевна наслада. Това е сатанинското! Да гледаш как мачкаш някого, да виждаш как той се мъчи, без да знае кой е причина за мъките му. На един кастинг в италиански филм, в който трябваше да играя главна роля, режисьорът беше добре подпийнал и ми каза: „Вашият голям артист, който е близък с продуцента Пирели, каза ти да не играеш тази роля.” И понеже не ми пука от нищо, придърпах Стефан: Защо??? „Моля ти се, моля ти се, аз ще те компенсирам!”, умоляваше той.
-
Сега обаче Данаилов има вид на съсипан човек. Ирен Кривошиева и синът им Владимир ли са причината за това?
- Причината е, че Стефан от 12-годишен е филмова звезда. Той не е адаптиран към реалния живот, движи се в кръг, който го обожествява. Драмата е, че сега трябва да си преосмисли живота. Аз ще го поканя да играе благородна роля в „Левски”. Защото съм великодушен и го обичам. Виждам го като едно дете, което сега си отваря очите. Ако беше жена, щях да му предложа ролята на баба Тонка.
-
Защо не сме ви гледали в българското кино? Да не би някога да сте „сгафил”?
- Играех само в американски филми, защото в български не ме канеха. Влязъл съм в черен списък през 1981 г., когато е било забранено да бъда канен в киното. И това ми го каза наскоро Иван Андонов, мир на праха му: „Добре че дойде демокрацията да те покажем!”. Бях женен за генералска дъщеря и се разведохме. Заради това.
-
Сега пак не можем да гледаме ваш филм. Режисьор сте на „Гераците” по Елин Пелин, а вече трета година не го пускат на голям екран. Каква е причината?
-Бе показан в Канада и Щатите. Надявам се да го пуснат и в България. Но съм сигурен, че минимум 2 млиона зрители ще влязат в салоните, за да гледат филма „Левски”. Максимумът са всички 17 милиона българи по целия свят. И не само българи. Да си спомним, че Че Гевера се е кръстил в идола си Васил Левски.
Следвайте ПИК в Телеграм и Туитър
