Калин Терзийски пред ПИК за Кеворкян: Простено да ти е! Уплаших се да не получиш инфаркт! Ти си формиран във време на доносничество и подлизурство!
Гневът и злобата са атрибут на уплашените нещастници
Последвайте ни в Google News Showcase
Писателят Калин Терзийски прояви дързостта да се опълчи на Кеворк Кеворкян в профила си във фейсбук. Там Терзийски описа как бил поканен във „Всяка неделя“, чакал реда си един час, но времето не стигнало и го отпратили по живо по здраво.
„Ето колко струваш! – казах си. - Дали ако имаше и грам уважение към теб, щяха да те накарат да чакаш така? Ако беше бивше ченге или настояща мутра? Политик?“, изрази огорчението си Терзийски.
Последва отговор на Кеворкян, който бе тиражиран в някои медии. Ето някои цитати от текста: „Голяма работа се случила – отложили участието на Калин!“, „Лъжец“, „Фантазьор“, „Само един тъпанар няма да схване, че за никакво неуважение и дума не може да става“, „Сълзи и сополи – за какво, бре, драги?“, „Калин изглежда е измъчван от някакъв тежък комплекс“.
Потърсихме Калин Терзийски, за да коментира думите на Кеворкян.
- Г-н Терзийски, изразихте публично огорчението си от случката с Кеворкян, а той реши да се „саморазправи“ с вас. Не мислите ли, че сам сте си виновен да се стигне дотук, още като сте дали съгласие за участие във „Всяка неделя“?
- Аз винаги постъпвам добронамерено. И знам, че добронамереният често бива ощетен или изигран или пренебрегнат. Но това не означава, че трябва да се откажем от добронамереността си! Разбирате ли – човек не върши добро, защото задължително очаква добро! Човек върши добро, отзивчив и добронамерен е заради принципа на Доброто! Заради Бог! Така че не ми пука, че съм бил пренебрегнат.
Аз лесно овладявам чувството си за обида. В същото време, ако оставя без реакция такова поведение – то ще се развие като злокачествен тумор. Това отношение, такава безцеремонност и обезценяване – трябва да бъдат порицавани. Казах си: Когато към хора на изкуството отношението е такова – като към безропотен пълнеж (едно адски тоталитарно отношение), когато се смята, че тяхното време може да се губи най-безгрижно – нещата са зле. И аз съм длъжен да реагирам на такова нещо. И аз просто разказах на широк кръг от хора – във фейсбук – какво се е случило. И те реагираха остро.
- Как се почувствахте, като прочетохте цветистите епитети в отговора на Кеворкян – поласкан или унизен?
- Как се почувствах? Хм. Сложен въпрос. Като че ли ме обхвана леко безпокойство да не получи инфаркт господин Кеворкян. Стана ми мъчно, че е толкова ожесточен. Слабите хора са ожесточени, те се изпускат да бъдат злобни и да изливат омраза. Но от друга страна – казах си – явно гневът е неговият начин да се справя с нещата. Ще се оправи. Дано се оправи. Още повече, че гневът и злобата съсипват.
- „Лъжец“, „фантазьор“, „сополанко“, „тъпанар“, „комплексар“, „пресметлив“ – кое ви засегна най-много и какво бихте казали на Кеворкян в отговор?
- Хаха. По-скоро кое ми харесва най-много като колорит, като цветист израз? Ами – май най-много ми харесва това: „сополанко“. Защото е направо истерично, като казано от дете в детската градина е. Направо детишнярско е.
- Като лекар-психиатър как разчитате демонстрацията на високомерие и бруталност, какви комплекси издава?
- Издава… сега ще ви кажа какво. Най-вече издава времето, в което е формиран този човек. Едно отвратително време. На подлизурство към по-силните, на бруталност към по-слабите (тези, които изглеждат безопасни), на лицемерие и подлости, доносничество и държавно постановена посредственост. И ако върху някои от хората, израснали в това време то е оставило лек отпечатък, върху други се е отпечатало като грайфер на тир.
- Как ще коментирате пренебрежителното „голяма работа“, че отложили участието ви и упрека, че сте направили „от мухата слон“. Защо е толкова лесно да се напада писател?
- Ами не е толкова лесно. И аз реагирах, за да покажа, че писателят вече не е човек, когото можеш да унижаваш и да пренебрегваш толкова безнаказано.
Мисля, че реакцията ми е ценна именно с това. И писателите ще го оценят, знам това. Никой човек не заслужава да бъде влачен насам натам, за да послужи на някакво предаване и след това да бъде отпращан най-безгрижно. Човекът и времето му не са безплатна брошурка, която можеш да взимаш и да изхвърляш ей така. Въобще – в наше време да се ползват безвъзмездно времето и труда на хората – не е никак приемливо. Ако не става въпрос, естествено, за благотворителност. Но едно предаване, печелещо куп пари, не е благотворителност. И то ползва безвъзмездно моя труд и време, а после ми се и подиграва.
- Не ви ли се прииска за миг да бяхте мутра или политик, а не писател?
- О, хаха, в никакъв случай. Горд съм, щастлив съм, че съм български писател. И съм един от малкото, които правят единствено това – пишат. Работя като кърт, но се справям само с писане. И затова когато някой се подиграва с ценното ми време – става ми някак тежко и противно. И искам да вразумя този човек.
- Въздухът е изпълнен с омраза, толкова ли сме озверели, че вече не можем да общуваме нормално?
- Защото сме се отпуснали. Всеки трябва да се обърне към себе си и да стане взискателен към себе си, а не да търси вината у другите и да ги смята за озверели. Ако смяташ, че хората са озверели, обърни се към себе си и виж дали ти не си. И ако си - веднага направи нещо по въпроса. Аз се опитвам с все сили да съм благ и благороден.
- Кеворкян каза, че сте се уговорили да му гостувате следващата неделя – бихте ли отишли отново в студиото му?
- Ще помисля. За да изпълня намерението си да бъда добър и свестен човек – бих отишъл. Но нека първо мине малко време. Да помислим. И аз понякога се отдавам на гняв. А това е недопустимо. Затова – броя до сто. Дишам. Гневът и злобата са атрибут на уплашените нещастници.
- Страхувате ли се от отмъщение, или мислите, че то вече се състоя?
- Отмъщение? Хахаха. Какво да ви кажа…
- Чувствате ли се омърсен?
- Аз внимавам за себе си. Ако у мен се появят грозни и мръсни мисли, чувства и намерения – тогава ще съм омърсен. И наистина – в някои мигове се прокраднаха у мен и яд, и гняв. Но аз бързо ги хващам и ги натиквам обратно в бърлогите им. Мир и любов, скъпи приятели!
И – господин Кеворкян – простено да ви е, Господ да бъде добър с вас и да ви пази!
