Калина Андролова пред ПИК: Борисов демонстрира висш пилотаж. Нинова и Радев се вкараха взаимно в ужасен капан, а Слави може да бъде само рекетьор
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Анализаторът Калина Андролова направи пред ПИК дисекция на актуалната ситуация на политическата сергия преди редовните избори за Народно събрание на 4 април.
Отличници ли са в листите на ГЕРБ, може ли БСП да пропадне след второто място, лъже ли публиката от тъмното зад кулисите през фирмата си за шоу Слави Трифонов, помагат ли на патриотите темите „Македония“, „Ф-16“, евтин бензин и безплатни лекарства, докато Мая Манолова и Татяна Дончева звучат като кресливи тетки от тишината на спалнята, разяснява Андролова.
- Г-жо Андролова, как да се ориентират българите на политическата сергия за изборите на 4 април, където им се предлагат 30 формации?
- Има привиден шанс за много широк избор, но повечето партии са фантоми, зад които не стои нищо и никой. Представляват само наименование.
Реалният избор е между няколко политически формации – ГЕРБ, БСП, ДПС, ВМРО, „Воля“–НФСБ, „Демократична България“ и може би Слави Трифонов.
Поначало комедийните аспекти в политиката, артистичността, хуморът и екстремните пиарски идеи (като това да протестираш пред дома на премиера или да заливаш слама с бензин, за да палиш полицаите по време на протести) не водят до повишаване на електоралните гласове в полза на извършителите. Защото политиката е консервативно занимание.
Зрителите се забавляват, гледайки ексцесиите, гневят се на властимащите, вдигат пръст за подкрепа, но, когато отидат до урните, всички, които имат добра мисловна функция, действат консервативно.
- Какво означава това?
- Означава, че гласуват за предсказуеми политически играчи, за партии, от които знаят какво да очакват. Може да ги сменят, но се въртят в избора на сигурността. Гласуването не е авантюристичен акт, не е приключенско действие. Това е съществен архетип на колективното несъзнавано.
Това е вграден код, да избереш по-сигурното, да си по-защитен. Разбира се, ако се появи много силен нов политически играч, който вдъхва доверие по базовите критерии, той ще предизвика електорална вълна. Но такава партия в момента няма на терена. Въпреки изравянето на жълтите павета и хвърлянето на яйца през лятото.
Вие бихте ли гласували за нещо, което се е нарекло „Изправи се! Мутри вън“?!
Характерно за силното и успешното в съвременната политика е, че не е ексцесивно. Това не е шоубизнес. Това не е абсолютна монархия, където кралят може да е простак, чудак или психично болен.
Големите и влиятелни политици на съвременния свят са умерени. Може да са твърди, но не са невъздържани. Спазването на естествената мярка е базова основа за политическо нарастване.
- Не ни ли предлагат точно това ГЕРБ, в техните листи е пълно с отличници от управлението, с министри, това не гарантира ли приемственост за добра перспектива?
- ГЕРБ е страшно гъвкав политически ресурс. Явно, че поради лятната криза, стратегията е обмислена така, че да се разтвори ветрилото максимално широко. Ковид кризата допринесе за силното популяризиране на някои министри. Никога преди министрите не са се появявали почти ежедневно на телевизионния екран. Така че съвсем разбираемо е да се ползват в кампанията. Те са кампанията!
Но освен министри има и други неочаквани лица. Като Любен Дилов, като проф. Горчев и др. Има опит за разсейване на чисто партийното и за подсилване на листите с любопитни персонажи. Това го наблюдаваме и в други партии. Със сигурност стратегията ще сработи добре.
Мономанията в политиката постепенно води да намаляване на електората. Наблюдавахме това много ясно при старата десница, а сега го наблюдаваме и в левицата, при БСП. Така, че жизнеността на ГЕРБ, освен от всичко друго като структури и технология на терен, идва и от това, че партията не се свива в себе си, не се самозадушава.
ГЕРБ са отворена партия. Това е много важна форма за оцеляване. Чувала съм как упрекват Борисов, че обръща или привлича хора, които преди това са му били критици. А защо не?! Това е наистина висш пилотаж в политиката.
Грижата за партийния успех изисква да умееш да привличаш към формацията си, а не да отхвърляш. И това трябва да е осъзнато умно стратегическо действие, а не laisser faire, laisser passer (от фр. оставете го да се случи). То само няма да се случи.
Партията се управлява, а не се изпомпва до бездихание, както за съжаление става в БСП.
- БСП претендира в изявленията си да е първа политическа сила, социологията й отрежда второто място, но може ли да се окаже, че ще пропадне и по-надолу, след като не консолидира левия и протестен вот, а и е раздирана от вътрешни противоречия и скандали?
- БСП е в толкова критично състояние, че чак ми е неудобно да коментирам. За всички е ясно, а за Корнелия Нинова най-много, че партията не може да спечели изборите. И че ГЕРБ дърпат пред БСП поне с 8%, независимо от протестната криза.
Едва ли БСП ще бъдат трета политическа сила, ще останат втори, но е възможно ножицата между ГЕРБ и БСП още да се разшири. Мисля, че Корнелия Нинова ще обмени тази втора позиция за нещо, защото кампанията на БСП започва безутешно неефективно още със самото съставяне на листите. Тоест, когато така или иначе не можеш да си победител, можеш да не пречиш на първия и това винаги е въпрос на договорка.
Освен това вторият има възможност да се договаря и следизборно, при съставяне на кабинета, а и по други въпроси, изобщо при конструиране на политическата ситуация.
Подозирам, че някакъв разговор вече е имало, и че Румен Радев е разбрал за него, затова така трескаво и избързващо обяви, че ще се кандидатира за втори мандат. Проблемът на Корнелия е, че колкото и да не може вече да понася Радев, ще й бъде много трудно да аргументира пред членската маса на БСП и левия електорат защо евентуално няма да го подкрепи. Така че Корнелия Нинова и Румен Радев взаимно се вкараха в един ужасен капан. И нямат полезен ход.
Отделно от това, негативният механизъм на изключване, който Корнелия Нинова ползва при ръководенето на БСП, разпокъса и сви партията. БСП е стара и сложна партия, с много крила, групи, вътрешни противоречия. Тази разнородна структура не може да се управлява авторитарно, въпреки че е относително дисциплинирана. Ръководителят трябва да има наистина политически талант за приласкване, за смекчаване на съпротивата, за обединяване на локалните вътрешни властови центрове, създадени около знакови хора, талант за възбуждане на политическа енергия.
Нинова ме съди за моите думи, но това е истината, която трябва да се каже отново и отново – тя няма тези способности за консолидация, за енергизиране, за конструиране на стратегия за победа. Тъкмо обратното. Тя е контраинвестивна, не внася нищо, просто отнема, отстранява, губи хора, обижда цели групи вътре в партията, не е уважителна дори към бившите председатели на партията, не се сеща, че може да ги направи полезни, а не враждебни. Това е неприемлив дефицит за ръководител на партия.
- Може ли Слави Трифонов да се взима насериозно, не е ли политически куха фирма с претенции, чийто бос освен това пладнува някъде на сянка, без да води диалог дори със собствената си аудитория?
- Не знам защо всички забравят, че Слави вече веднъж направи „Гергьовден“, по-късно Дилов се занимаваше с формацията. Но все пак „Гергьовден“ възникна от „Шоуто на Слави“. С цялата телевизионна сила, критичност и хумористичност на това предаване. „Гергьовден“ само показа, че шоуто в политиката има ограничени лимити. Както вече казах, защото политиката е сериозно занимание.
Хората много се гневят на политиците, но искат и очакват с политика да се занимават политиците, а не шоумените. Аз не мога да си представя откъде ще дойде този електорат за Слави и считам, че предварителните резултати за него са доста пресилени. Макрон казваше, че се гордее със своята „незрялост и политическа неопитност“, но Макрон не се появи от скечовете. Слави има голям опит, основно в интерпретацията на политиката в телевизионни закачки, но влизайки в реалната политика, ще се окаже в несвойствена територия. Ще загуби опора. Затова ролята му ще бъде основно да обменя присъствието си в парламента срещу нещо.
Тоест, за мен партията на Слави не може да бъде конструктор на правителство, не може да управлява държавата. Но може да бъде балансьор или рекетьор, понякога тези две думи в политиката са „дублетни форми“.
- Къде са патриотите, не е ли работата и там вид шоу – Агент Тенев, Пената, полет над Македония с Ф-16 или симпатичния популизъм за евтин бензин и лекарства без пари на Марешки и Валери Симеонов?
- Честно казано, считам, че патриотичният дискурс има огромен потенциал да нараства, поради глобалните политически процеси. Лявото и дясното са неактуални. Разговорът за бъдещето на света и обществата ще се решава от сблъсъка между глобализма и националните защитни форми.
Така че патриотичните формации изразяват едната страна на този конфликтен политически разговор – как да изглежда нашето общество. Дали глобалният капитал да диктува на националните правителства правилата, или националните правителства да запазят възможността за известна защита и национална сигурност. Това е фундаментален въпрос, от който зависи следващият нов свят. Ако патриотичните формации могат да вербализират този най-важен аспект, който осмисля тяхното съществуване, ако могат да подадат достатъчно знание в тази посока на електората си, те ще нарастват и ще прибавят симпатизанти. Ако не разбират в кое са важни, и не умеят да адаптират своя профил в този разрез, ще загубят влияние. Аз съм леко скептична, че имат добри идеологически конструктори, които да се погрижат да оформят профила им, но... Харесва ми, че са ентусиазирани!
- Не стигнаха ли Манолова и Дончева не само до тишината на спалнята, но и до политическия Женски пазар?
- О, там е много досадно наистина.
Агресията не е помогнала на никого в политиката, няма да помогне и на Мая Манолова. Безспорно има политически опит. Но в нейния случай много прозира практичният монетаризиран интерес, който взема превес над изговаряната „загриженост“ за обществото. Мая Манолова е прекалено изразходвано лице, много познат характер и това не й е от полза. Защото се получава един политически мармалад – пък бесепарско, пък дясно, пък омбудсманско, пък президентско, пък протестно, пък антиборисовско, пък с грижа за майките на деца с увреждания и пр. Хората предпочитат по-изчистени политически образи, по-последователни във възгледите си и не толкова нервно подскачащи.
По отношение на политическия калибър на Мая бих перифразирала един от най-интересните американски умове, Бъкминстън Фулър – ако искаме Мая да ни води, значи искаме опашката на кучето да води кучето. Мая Манолова имаше тежест и значение като лице на БСП. Откакто не е лице на БСП, а е свободен електрон, няма особена тежест в политическото пространство. Кресливост – да. Политическа подготовка – да. Но тежест – не. Затова не можем да очакваме голямо събитие от партията на Мая Манолова. Същото е и за Татяна Дончева. И двете бяха любимки на публиката, когато бяха част от БСП, защото говореха от екраните цветно и забавно. Но извън БСП не им се получават нещата.
- Възможно ли е в следващото Народно събрание да има принадена стойност, или ще сме свидетели на претоплени манджи и още от същото?
- Политиката няма как да е нещо драстично ново, тогава не е политика, викат му революция. Просто следващият парламент ще бъде такъв, какъвто го посочат избирателите. Те ще кажат в изборния ден кой искат да бъде в парламента.
Дълбоки преобразувания няма да има. По-вероятно е да има правителство център-дясно с участието на минимум три формации. Много широките коалиции са по-неустойчиви и по-малко работещи, защото всяка партия има своите искания и представи, разбирателството се усложнява. Фразата „мутри, вън“ е напълно безсмислена и безсъдържателна. Може да бъде употребена за всеки, това е един жаргон, който е неприемлив в политическото говорене. Публичната трибуна не понася жаргон, вицове, псувни и видиотен популизъм. Може да е скучно говорене, но нека да е смислено и в допустимата рамка. Корнелия например ме съди за груб език, употребен във фейсбук статуси. А „мутри, вън“ какво е?! Президентска и партийна официално административна лексика ли, що ли... Всички имаме право на политическите си мнения, на протести, а също да можем да гласуваме. Живеем в демокрация. Но президентът и политическите ръководители не могат да говорят от високите си трибуни като хулигани на някакъв просташки сленг.
