Калина Андролова с анализ как Копринката стяга Радев за гърлото, след като бе употребен срещу Борисов, а партии в парламента го плашат с импийчмънт
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Политическият наблюдател Калина Андролова излезе с анализ как Копринката и "Възраждане" стягат Радев за гърлото и го плашат с импийчмънт.
Ето какво пише тя:
Гледах днес по НОВА, бяха поканили трима мисловно еднакви да коментират позициите на Радев и да го плашат с импийчмънт. Всъщност проатлантическите мрежи правилно са се насочили - плашене на Радев и подриване на авторитета. Не смеят да му спретнат импийчмънт, защото ще го героизират и ще му дадат път за партия, която ще действа заедно с "Възраждане".
От друга страна, Копринката толкова натвори, че има с какво да го стягат за гърлото. В личността на Радев все още има някакъв политически заряд, който той умело поддържа, като лекинко се разграничава от проатлантическото клише.
Ако загуби този стил, ще изчезне напълно като значение. Не мисля, че някоя от партиите в момента в парламента иска Радев да направи свой политически проект, но мисля, че всички искат да го плашат с импийчмънт. Радев е податлив на сплашване, особено по линия на НПО-мрежите. Много е чувствителен към светещи запалки под прозорците на президентството и някакъв вид протести, пък били те и рехави.
Радев още си живее с мисълта за особено бързоустановено политическо величие... и понеже е нарцис, всички прояви на недоволство срещу него, опити за медийно и площадно навигиране на поведението му имат ефект.
Преди две години президентът беше ползван срещу Борисов и ГЕРБ и тогава се обърка, когато глобалните мрежи го повдигнаха и припознаха за малко, докато им беше необходим. Това му даде самочувствие, че той сам може много. Вътрешнополитическият му съветник Копринката не е толкова състоятелен, за да му обясни тези детайли на краткосрочност, така че Радев заживя с мисълта за политическо великолепие и недосегаемост.
Обаче атмосферата се промени. Заедно с нея Радев също се промени и беше засмукан от camorra-та, срещу която се бореше. Сега убежището му е в camorra-та, тя го пази, тя го управлява, те са едно и също. Вижда се обаче, че постепенно camorra-та превръща Радев в инструмент-страшилка пред антлантическия вектор.
Ако реши, ще го жертва, ако реши, ще състави алтернатива на "Възраждане", ако реши, ще го размахва като лошо мимикриращ вариант за бъдещето, ако реши, ще го ползва, за да поеме отговорност за нещо, за което camorra-та не желае да поема отговорност.
Camorra-та обаче изобщо не е сигурна в движенията на Радев. Затова е много внимателна с него, дали да го мачка, доколко да експлоатира близостта си с него. Той е зависим, но въпреки това непредсказуем.
