Калоян Паргов: Нинова се комплексира от различното мнение. Засега президентът Радев пази определена дистанция и хигиена в отношенията си с БСП
Последвайте ни в Google News Showcase
Калоян Паргов от Стратегическият институт за национални политики и идеи и бивш лидер на Столетницата в София, който е в неприкрит конфликт с председателя на БСП Корнелия Нинова, разки какви са тенденциите в партията на социалистите след скандалния февруарски конгрес.
"През последните 6 месеца ВКС два пъти се произнесе по моя казус. Един път на 27 юли и втори път през декември миналата година в полза на връщане на моите позиции в партията, които по нелегитимен начин, според Темида, ми бяха отнети. Наскоро самата Нинова приветства решение на ВКС. А това автоматично означава, че след като хвали съда за едно решение, не може да не приема друго решение. Просто решенията на ВКС трябва да се изпълняват, а не да се оспорват и да се интерпретират от гледна точка на лични позиции и интереси. На 19 февруари преди една година – датата е емблематична, стана факт моето политическо обесване от сегашното ръководство на БСП. А година по-късно политическото ми възкресение е факт. Въпреки решението на съда в моя полза, наказанието продължи до 19 февруари. Но вече мога да се завърна на предишните си позиции.
Изрично заявих, че не искам да се връщам начело на Градската организация. Десет години като председател е достатъчно време, дал съм много и много съм направил. Имам наследници, които поеха след моето наказание. Опитват се в тази трудна обстановка да направят всичко възможно да стабилизират Градската организация, въпреки ударите, които получават с изключванията от Конгреса на ключови хора в София.
И преди, и сега се чувствам по един и същи начин - пълноправен член на БСП, който иска да упражнява свободно правата и задълженията си, без значение от това, че ме възпираха от участие в Конгреса или Националния съвет.
Включвам се активно и подпомагам Градската организация, както и други структури в страната, които търсят моята помощ, със съвет и съдействие. Стратегическият институт за национални политики и идеи, който създадох, е една много добра форма, която работи посредством всички експерти, управленци, технократи, академици и професори, които се включиха. Те са доста известни и доста тежат на своето място. А всяка партия, която иска да почерпи опит, включително и БСП, е добре дошла.
Очевидно е нелицеприятно гонението на партийни другари. За да си лидер на една такава партия, трябва да си доста широко скроен. Понякога трябва да действаш и като медиатор. Да успокояваш различните крила в партията, които имат различни интереси, различни гледни точки, включително различни идейно-политически виждания. Това е нормално за БСП, тъй като тя е много сложна партия. Тя е партия на комунисти, социалисти, социалдемократи, имаме представители и на новото поколение, които са по-либерално настроени.
Но очевидно различното мнение, а и присъствието на много лидери на мнения в БСП, което винаги е било характерно за повече от 130-годишната й история, дразни сегашното ръководство, потиска го, комплексира го. По-добре такива хора да ги няма, или да бъдат изритани или заглушени.
Гоненето на знакови лица кКатегорично отслабва силата на партията. Имаше един девиз на ЕС, който важеше и за БСП – „Единни в различията си“ отпреди 10-15 години, тъй като е нормално да има многообразие.
Но трябва да си добър стратег и виртуоз, за да можеш да обединиш тези различни мнения в даден момент – предизборна битка или тежки моменти за държавата, в които БСП да покаже, че е партия, която може да направи компромис в името на някакви висши цели за обществото. Нещо, което беше характерно за БСП. Точно това я съхрани в тежките периоди на 90-те години, когато имаше остра политическа борба, противопоставяне, лустрация и т.н.
Нормално е преди избори всеки да говори за победа и за по-висок резултат. Лошото, което виждаме, особено след конгреса на 11 февруари е, че се задълбочиха проблемите. И това упорство за обстрелване на хората с различно мнение, по-скоро отслабва БСП. В частност две трети от наказаните с изключване са видни членове на Софийската градска организация. Те са на различни позиции – общински съветници, председатели на райони, членове на Градския съвет, членове на ИБ и председатели на важни комисии в организацията. Представете си в един момент във футболен отбор като „Барселона“ треньорът или собственикът на отбора решава да отстрани от игра ключови играчи. Такъв отбор не може да стои добре на терена и обикновено инкасира загуби.
Ако БСП не спечели едни избори, това си е загуба. Когато беше втора политическа сила, драмите бяха големи. Даже преди 30 години, един вече покоен председател на партията изрече една прословута фраза: „БСП загуби с малко, но завинаги“, когато разликата беше само 1% от СДС. Тоест, до скоро БСП беше свикнала да бъде винаги претендент за първото място. И второто се считаше като голяма драма, неуспех. А сега виждаме, че се борим за пето място. Дай Боже да не стигнем до шесто място. Много ми се иска да се качим малко по-нагоре. А връщането на хартиената бюлетина не знам до колко ще има отражение върху вота за БСП. Но със сигурност за други две партии, опитни в хартиения вот, ще се отрази положително, но с колко – предстои да видим.
Самият Явор Божанков идва от младежкото ДСБ, за което има не малко свидетелства. След това беше привлечен като гражданска квота на БСП в Търновския район. Той застана на страната на Корнелия Нинова в лидерската битка в партията и като награда получи водаческото място на Весела Лечева. Но очевидно издигането по високите етажи не е за всеки, защото кислородът, колкото по-високо се качваш в планината, намалява. Човек се замайва и започва да халюцинира, че е станал доста голям и велик. Това го наблюдаваме при г-н Божанков, който може би има и положителни персонални качества. Номадството в политиката е често срещано и е характерно за гражданските квоти, които виждаме ту при една партия, ту при друга. Там няма устойчивост, а е в зависимост от това кой какво предлага. Такъв е и случаят „Божанков“.
Никой не е застрахован от политическо номадство. Понякога няма и логика в едно или друго поведение. Да го кажем – г-н Божанков е един кариерист, който потърси вариант да се задържи на политическата сцена. Той реши да се опълчи на цялата парламентарна група на БСП, което смятам, че беше грешка. Защото е подкрепил идеите на БСП, съгласил се е с тях, пропагандирал ги е, а впоследствие в парламента ги подменя. Бих казал, меко казано, това е неетично от негова страна. Самият той можеше да заяви, че напуска групата на БСП, а не да чака да бъде изключен.
Много се говори за управленска коалиция ГЕРБ-ДПС-БСП. Да, много, особено след срещата по инициатива на БСП с третия мандат, на която се отзоваха една част от политическите партии. И то основно системните партии. Това създаде усещането за разбирателство, което в последствие бе отречено от основните играчи, седнали на тази маса, в лицето Корнелия Нинова и Бойко Борисов, предвид конгресните решения на двете формации.
Тази идея, да участваш в подобна коалиция, имайки предвид опита от правителството с ДБ, ПП и ИТН, е пагубна за БСП. Партията влиза в нова роля – нещо като балансьор, а очакването е да бъде водеща политическа сила, която да променя системата. И ако ти не можеш да промениш системата, без значение какви кратковременни успехи, преди всичко социални, можеш да постигнеш, това винаги се лепи на имиджа и на електоралния резултат при следващи избори. И тези спадове не закъсняват, защото да избереш партии като ПП или ГЕРБ за свой партньор – и в двата случая, ще бъде контрапродуктивно за БСП, предвид различията - идеологически и геополитически.
За мен ще бъде интересно дали така наречената „Левица“ ще може да привлече на своя страна част от тези 700 000 гласа, които изгуби БСП като периферия през последните две години. Това, което наблюдаваме на последните няколко избори е, че БСП разчита на своя твърд електорат, но той се е стопил до минимум. Тези, които не гласуват за БСП, няма да гласуват и този път, но ще видим дали ще изберат „Левицата“. Тоест, това ще бъде един интересен тест, защото и при други обстоятелства, се правиха опити да се откраднат гласове от БСП. И те понякога успяваха – това направи АБВ преди няколко години, когато влезе в парламента и стана част от правителство с ГЕРБ и с Реформаторския блок, но после загубиха позиции.
За съжаление, конфликтът БСП-Радев, според мен, започна на личностна основа. Говоря за егото на лидерите и за възможността да си говорят нормално. Очевидно е, че едната страна счита, че другата и дължи много. Другата страна счита, че си е платила този дълг със своите действия и не дължи нищо. Но истината е, че този конфликт започна някъде през 2020 година и донякъде ми се струва, че беше подсилен и от определени събития, свързани с прекия избор на председател на БСП, края на управлението на ГЕРБ и събитията, които последваха – появата и заявката на нови политически сили, които имаха претенциите да управляват държавата. Тогава БСП остави впечатление, че като че ли остава на страната на статуквото. В последствие се опита да заличи като усещане и успя до някъде през 2021 и 2022, като стана част от нова управленска коалиция. Но този конфликт си стои, той е много явен. Макар, че по-активната страна са представителите на БСП с критиките към президента. Засега президентът пази определена дистанция и хигиена в този тип отношения.
