Касъров: В България няма култура на застраховането в сектор Земеделие
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В България няма култура на застраховането в сектор Земеделие. Това заяви председателят на НПО „Български земеделски производител“ д-р Пейчо Касъров в ефира на Канал 3.
По думите му темата застраховане в сектора е много болезнена и тя липсва в резултат на не доброто отношение на застрахователите към бранша.
Според него трябва да има добра симбиоза между двете страни, за да се изгради доверие в земеделския производител. Постигането на тази цел, обаче зависи изцяло от отношението на застрахователите, категоричен бе д-р Касъров.
Той призова ръководството на министерството на земеделието и храните да бъде по-креативно в мерките за подпомагане на земеделските производители и да имат по-голяма настоятелност пред Европейската комисия за защитаване на финансовите интереси на държавата.
„ Ние от БЗП призоваваме Държавен фонд „Земеделие„ и Министерството на земеделието и храните“ да бъдат по-толерантни и да защитават интересите ни пред Европа , за да бъдат избегнати възможни санкции. Разберете това е природно бедствие, това не е нежелание за неспазване на договора между земеделските производители и Фонд „Земеделие“.“, коментира председателят на БЗП.
Той апелира, ако земеделските производители не получат обезщетение, заради наводненията, то поне държавата да защити техните интереси и да не бъдат налагани санкции за мерките за площ.
В момента в цялата страна текат множество проверки, които имат за цел да установят щетите нанесени от последните наводнения, както и на тези от края на миналата година, съобщи земеделският производител.
Д-р Касъров подчерта, че заради наводненията от миналата година много земеделски площи са останали незасети. Той цитира данни на Националната служба по зърно и фуражи, според които от 12 млн. дка засявания на пшеница за миналата година, през настоящата са засети към 8,5 млн. дка, което е с 30% -малко.
Той увери, че не може да се спекулира с отражение върху цените на пшеницата и в последствие на хляба в следствие на природните бедствия, защото България е износител на пшеница и зърнени култури и 60% от продукцията се изнася навън.
„В резултат на добрата реколта от миналата година имаме очаквания тази година да влезем с едно количество между 600-800 хиляди тона стара реколта пшеница в нова реколта. Това означава, че ако добивите са по-ниски ще компенсира недостига на реколта и отражението от наводненията в страната“, прогнозира д-р Пейчо Касъров.
В България 83 % от земеделските стопанства са малки и средни и именно те са уязвими относно природните бедствия, тъй като не могат да акумулират финансови ресурси, който да ги защити от тях, коментира той.
„Именно тези малки земеделски производители в момента се надяват на помощта на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд Земеделие и до 15 април да бъдат изплатени компенсациите, за да не се отразят наводненията на тяхната дейност“, заяви лидерът на НПО БЗП.
По думите на д-р Касъров държавата трябва по-активно да поставя тези проблеми в Европа и да изисква финансиране и обезщетение от европейските фондове и Европейската комисия.
„Тези средства отиват директно за покриване на щетите на земеделските производители. Затова апела на нашата организация към министерството е ако няма пари в бюджета, да бъде направена среща на експертно ниво в Европейската комисия и да бъдат привлечени средства за компенсация на земеделските производители“, каза д-р Пейчо Касъров.
Той поясни, че в стратегията на МЗХ не е уточнено, как точно ще бъде раздадена и справедливо разпределена, обещаната финансова помощ от страна на МЗХ за компенсация на земеделските стопанства , в следствие на наводненията.
