„Инфарктът“ може да е бил причинен от отрова
Последвайте ни в Google News Showcase
Внезапната гибел на капитан Георги Георгиев – първия българин, сам обиколил света с яхтата си „Кор Кароли”, и до ден днешен остава пълна мистерия. Разследването на смъртта му беше обгърнато в неразгадани и до сега тайни. А в архивите на МВР няма никаква следа за трагедията.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Легендарният самотен мореплавател загива на 13 май 1980 г. в Одеса при загадъчни обстоятелства. Говори се, че по време на фаталния последен рейс на кораба „Перун” до одеското пристанище между капитана и екипажа му непрекъснато прескачали искри. Авери на Георгиев твърдят, че той бил стриктен до безумие и налагал на подчинените си инфарктен режим - 16 работни часа в денонощието. Те са убедени, че капитанът е бил убит.
Според медиците, направили аутопсията му, обаче зверското темпо го е унищожило. В смъртния акт е записано, че в резултат на „тежко натоварване и системна преумора се е получило масивно свиване на сърдечните съдове, което е довело до неспасяем инфаркт".
Версията „смърт от работохолизъм” разпространява и тогавашната шефка на Комитета за българо-съветска дружба във Варна Анастасия Пандова. Тя е присъствала на кончината на мореплавателя. Функционерката лансира най-изгоднта и за българското, и за съветското правителство история.
Ето какво разказва Пандова: „На път за фериботния терминал се отбихме в дома на шефа на одеския яхтклуб Гари Гертман (личен приятел на Георгиев), който ни беше поканил на вечеря. Капитанът отказа да докосне яденето, като сподели, че е много преуморен. Чувствал болки в сърдечната област,но не пожела веднага да потърсим медицинска помощ – щял да се оправи. Чакахме всеки момент да дойде да ни вземе кола, за да ни закара до ферибота. Но състоянието му се влоши. С домакините започнахме да звъним по болници и да обясняваме, че става въпрос за чужд гражданин, при това твърде известен - герой на България. Веднага се обадих и в нашето генерално консулство. Уведомих консула ни за състоянието на кап. Георгиев. За нещастие кризата се разви много бързо и когато „Бърза помощ" дойде (повече от два часа след като я повикахме), капитанът бе мъртъв. Пристигна и екип от Съдебна медицина, който констатира смъртта и отнесе трупа в моргата. С пренасянето му в България се зае консулството."
Целия ден преди фаталната кончина Георгиев и Пандова са водили изнурителни преговори със съветските власти. Настоявали са да получат разрешение за съвместно плаване на одеска и варненска яхта в чест на Московската олимпиада по маршрут Одеса-Варна-Талин. Руските шефове от тамошното отделение на Черноморско параходство си измивали ръцете с аргумента, че не могат да позволят такова нещо без височайшето становище на Олимпийския комитет в Москва. Георгиев бил отчаян, но продължавал да се бори. Въпреки, че отлично знаел - в онези години вероятността съветска яхта да мине Босфора почти е граничила с фантастиката.
Ето защо покрай смъртта му се засилили слуховете, че КГБ вдигнало мерника на непокорния българин, станал неудобен за СССР. Още повече, че той скандално се бил разделил със съпругата си рускиня. Не е малка вероятността „инфарктът" на мореплавателя да е бил подпомогнат от някаква отрова. Дали смъртоносното вещество е сипано в храната или питието на капитана, историята мълчи. Само че прави впечатление колко упорито се втълпява на българите, че Георгиев не бил докоснал ястията и не отпил от чашата си с вермут. А какво е пил преди вечерята у Гертман, къде и с кого - никой не обелва дума.
Капитанът не е бил въздържател. Пиел водка по одески - направо от бутилката. При такава разкладка коя сърдечносъдова система няма да даде фира? Защо обаче линейката се кандилкала повече от два часа, докато дойде на адреса в Одеса? Дали поради всеизвестната съветска неразбория. Или заради устна заповед инфарктът да бъде неспасяем.
В общественото пространство започна да витае и друга версия – на Виктор Петренко, представил се като бивш член на мафиотска клика в Одеса. Според него Георгиев бил екзекутиран по особено садистичен начин. Убийците действали по поръка на еврейски мафиотски бос, съпруг или покровител на последната любовница на мореходеца - Капитолина Токарева, инженерка от одеското "Енерго". Килърите най-напред му нанесли жесток бой с вериги. След линча с фатален край тялото на Георгиев било разсечено на две и захвърлено в кофа за боклук на ул. „Дерибасовска” – печално известна от блатния фолклор. Според трета версия последната съпруга на мореплавателя – споменатата рускиня, която била бясна, че той иска развод, пуснала донос в съветското консулство във Варна, че капитанът се е навил да превози към Турция руснаци, избягали от „съветския рай на земята”. И КГБ ударило балтията на бленуваното пътешествие през Босфора на българската и руската яхта.
