Антимонополната комисия разкритикува текстовете на Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяване
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Въпреки многото промени в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредбата за топлоснабдяване (НТ), избухналите тази зима протести срещу високите сметки за ток и парно накараха Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) най-накрая да си свърши работата и да внесе повече яснота в правата на потребителите при топлинните услуги.
В свое становище, оповестено днес, КЗК предлага законодателни промени, които ще създадат много работа на 42-ото Народно събрание (НС) относно ЗЕ и НТ, които са пренаписвани и променяни едва ли не при всяка власт. Във всеки случай обаче се хвърля малко светлина по въпроса с причините за високите сметки за парно за изрядните потребители - те плащат за неясноти в законодателството и за съседите си, които или не ползват парно, или крадат топло.
Оказа се, че „Топлофикация София“ и другите дружества нарушават правата на потребителите в това число и заради неясното законодателство. „След извършения подробен анализ е констатирано наличието на разпоредби, които са в състояние да нарушат или ограничат конкуренцията на пазара на снабдяване с топлинна енергия и на този за дялово разпределение на топлинната енергия и са в ущърб на благосъстоянието на потребителите“, пише в позицията на регулатора от днес.
КЗК пояснява, че съгласно действащата нормативна уредба количеството топлинна енергия за топла вода се определя по изчислителен път по формула в НТ към ЗЕ, въз основа на показанията на общ водомер в абонатната станция. „Неточното определяне на топлинната енергия за топла вода води до некоректно разпределение на разходите за тази топлинна енергия между отделните потребители в сградата“, констатира КЗК.
КЗК е установила също, че съществува техническа възможност за точно измерване на тази топлинна енергия чрез допълнителен топломери, монтирани в абонатната станция. Пояснява се, че при наличието на техническа възможност, измерването с уред на топлинната енергия вместо изчисляването й по формула би създало възможност за по-точно определяне на количеството потребена енергия за топла вода, се посочва в становището. КЗК предлага съответните разпоредби в ЗЕ и НТ да бъдат изменени, като се предвиди монтирането на необходимите допълнителни измервателни уреди – топломер/и в абонатните станции от и за сметка на топлофикационните дружества.
Според КЗК, действащата нормативна уредба за определяне на количеството топлинна енергия за сградна инсталация лишава потребителите от възможността да определят с решение на общото събрание на етажната собственост по какъв метод да бъде определено количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Сградната инсталация по закон е обща част, разходите за която се поемат от всички собственици по решение на общото събрание на етажната собственост. В същото време измененията на ЗЕ от 2006 г. и НТ предвиждат количеството на топлинна енергия за сградна инсталация да се определя от топлинните счетоводители по формула в наредбата, а „не с решение на общото събрание“.
Анализът на КЗК показва, че при приложението на посочената в Наредбата формула е възможно да не бъдат отчетени важни топлотехнически характеристики на отделните сгради, които се отразяват на топлинната енергия за сградна инсталация. По този начин сгради, в които от сградната инсталация се отдава различно количество топлина, биха имали еднакво количество топлинна енергия за сградна инсталация, изчислена по формулата в Наредбата. КЗК е отбелязала също така и „невъзможността друг освен топлинните счетоводители", например самите потребители, независим експерт или контролен орган, да провери коректното изчисляване на топлинната енергия съгласно формулата.
Комисията анализира и предвидената в ЗЕ забрана за физическо отделяне на радиатори от сградната инсталация: „Посочената забрана е в ущърб на благосъстоянието на потребителите, тъй като, ако искат да прекратят подаването на топлинна енергия до своите имоти, могат да го направят само чрез монтираните вентили на отоплителните тела, но в този случай трябва да заплащат цената за отчитане и дялово разпределение за тези отоплителни тела, въпреки че на практика те не излъчват топлинна енергия“.
„Ефективната конкуренция предполага доставчиците да се стремят да задържат клиентите си и да привличат нови чрез подобряване на качеството на услугите, а не чрез законови забрани и процедури, ограничаващи възможностите за отказ от съответните услуги“, пише в становището. КЗК предлага забраната да отпадне, като бъде разрешено демонтирането на радиатори извън отоплителния сезон.
Другият идентифициран от КЗК проблем е обвързването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия със закупуването на уредите за дялово разпределение от фирмата, предоставяща услугата. Това ограничава "мобилността” на потребителите при избора им на топлинен счетоводител и създава пречки пред ефективната конкуренция между фирмите за дялово разпределение, вкл. ценовата конкуренция между тях. „Потребителите трябва да могат да закупят уредите, използвани от фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия, избрана от етажната собственост, и от други търговци на такива уреди, а не само от избрания топлинен счетоводител“, гласи позицията ан КЗК.
Според комисията особено сериозен проблем от гледна точка на конкуренцията е преминаването през 2006 г., с изменения на ЗЕ, към модел, при който топлинните счетоводители са „подизпълнители” на топлофикационните дружества във връзка с дяловото разпределение на топлинната енергия в сградите етажна собственост.
„Липсата на преки договорни отношения между потребители и фирми за дялово разпределение, включително по отношение на цената на услугата, води до сериозни антиконкурентни ефекти, свързани с липса на икономически стимули за топлинните счетоводители да повишават качеството на предоставяната услуга“.
Комисията предлага съответните разпоредби на Закона за енергетиката да бъдат отменени, като се предвиди вместо това сключването на преки договори между потребителите и фирмите за топлинно счетоводство, като цената за услугата се договаря между тях.
В своя анализ на нормативната уредба КЗК е установила, че тя съдържа ограничени възможности за появяването на алтернативни доставчици на топлинна енергия, които да снабдяват потребителите – граждани и предприятия, и да бъдат реални конкуренти на топлофикационните дружества.
