Киберексперт: Ако подпалените край Плана планина антени са на "Старлинк", последствията ще засегнат голям регион
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Палежът на 11 антени край Плана планина на 9 октомври повдига въпроси за сигурността на комуникационната инфраструктура в България. Според различни източници съоръженията са свързани със сателитната система „Старлинк“ на Илон Мъск, която се използва и от украинската армия.
Премиерът Радев потвърди, че по случая се води разследване, но призова службите да не разкриват публично подробности, докато то продължава.
В предаването „120 минути“ експертът по киберсигурност и бивш национален координатор по киберсигурност Петър Кирков обясни какво е значението на подобни съоръжения и какви рискове крият атаките срещу критична инфраструктура.
По думите на Кирков наземните станции играят ключова роля за връзката между сателитите и комуникационните мрежи на Земята.
„Всъщност най-трудното е да качим данни и да свалим данни от тези сателити. Това е най-тясната комуникационна точка“, обясни той.
Експертът посочи, че по света има множество подобни станции, но точният им брой и местоположение в Европа не са публично известни.
„Това е така наречената критична инфраструктура. Тя е критична от гледна точка на функционирането на цялата система „Старлинк“. Засягането на една такава станция може да затрудни работата на „Старлинк“ в дадена област от света“, заяви Кирков.
Той уточни, че обхватът на подобна станция не се ограничава до територията на България. „Ако тази станция е на „Старлинк“, засягането ѝ със сигурност ще затрудни работата в голям регион около нас“.
Кирков обясни, че сателитната система се използва както за граждански, така и за военни комуникации. Според него основното ѝ предимство е възможността за бързо предаване на големи обеми информация практически навсякъде по света.
„Може да имате терминал на „Старлинк“ на дрон, който се движи с много висока скорост, и той да ви предава достатъчно качествена видеоинформация, за да разпознаете друг дрон, който трябва да бъде свален“, обясни експертът. По думите му това изисква бърза комуникация и голям капацитет за пренос на данни.
Кирков коментира и появилите се през седмицата твърдения за ограничения във функционалността на „Старлинк“, използван от украинските въоръжени сили.
Според него е имало информация, че подобни ограничения са затруднили работата на украинските дронове прехващачи.
Той уточни, че украинската страна е свързала тези затруднения със значителни жертви, тъй като част от атакуващите дронове не са могли да бъдат прехванати.
Експертът подкрепи предпазливия подход при оповестяването на информация за текущото разследване.
„Докато тече разследване, наистина не би трябвало да се разкрива информация от него, тъй като може да се затрудни самото разследване“, посочи той.
Кирков подчерта, че публичните обвинения от представители на държавата трябва да бъдат подкрепени с доказателства.
„Не може с лека ръка да обвиним една или друга държава, без да имаме доказателства, че наистина тя стои зад една такава атака. Независимо дали става въпрос за палеж, за кибератака или за нещо друго“, заяви той.
По повод информацията за подобен палеж на антени в Полша експертът изрази надежда, че българските и полските служби си сътрудничат.
Кирков обърна внимание на зачестяващите според него атаки, извършвани от хора без специална подготовка.
„Имаме увеличение на такива атаки, които се извършват от непрофесионалисти. Хора, които се наемат през различни социални мрежи, буквално понякога за жълти стотинки, на които им е обещано възнаграждение, ако просто отидат и подпалят нещо“, обясни той.
По думите му извършителите невинаги знаят кой стои зад поръчката или каква е крайната цел.
Експертът посочи, че анонимността в интернет позволява на организаторите да се представят за различни хора и да подвеждат лица с недостатъчна дигитална грамотност.
На въпрос дали българските системи от критично значение, включително електроенергийната инфраструктура и комуналните услуги, са достатъчно добре защитени, Кирков посочи, че по сигурността им се работи постоянно.
„Това, което е важно да разберем за киберсигурността, е, че тя не е статична. Това не е една стена, която построяваме и казваме: „Ние вече сме защитени, край“. Това е процес, защото светът около нас се променя постоянно и ние трябва да се адаптираме“, обясни той.
Експертът допълни, че когато е бил национален координатор по киберсигурност, една от задачите на държавата е била да предупреждава за открити уязвимости.
По думите му информацията се изпраща към интернет доставчиците, които след това уведомяват своите клиенти.
Кирков посочи, че в много случаи това води до подобряване на защитата, но понякога предупрежденията срещат недоволство от крайните потребители.
„Не случайно киберпространството вече е петият домейн за водене на война“, заключи експертът.
