Кинорежисьорът Людмил Стайков пред ПИК и "Ретро": “Време разделно” е срещу фанатизма, който убива разума
Последвайте ни в Google News Showcase
Киноепосът на Людмил Стайков “Време разделно” по едноименния роман на Антон Дончев спечели състезанието за любим филм на публиката в зрителската класация на БНТ “Лачените обувки на българското кино”. Негови съперници на финала бяха “Козият рог” на Методи Андонов и “Оркестър без име” на Людмил Кирков.
Продукцията на Людмил Стайков излиза на екран през 1988 г. и събира 5,5 млн. зрители.
Първото място на “Време разделно” отприщи бурни дискусии във форумите. "Това е поръчкова творба, не може да е любима", "пропаганден филм, който трябваше да легитимира една чудовищна политика, която наричаме възродителен процес", гласят някои от мненията.
"Време разделно" и днес вълнува публиката. Ако филмът беше безличен и слаб, нямаше да провокира мисленето на хора с различни възгледи”, коментира за “Ретро” акад. Стайков.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
- Акад. Стайков, имахте ли някакви съмнения, че “Време разделно” ще стане любимият филм на публиката?
- Преди години отново имаше допитване в БНТ и “Време разделно” беше с голямо предимство пред “Вчера”, след това бе “Козият рог”. Това допитване беше електронно и никой не му придаде гласност. Аз знаех, че много хора харесват “Време разделно”, защото съм обект на непрекъснато внимание във връзка с този филм. Зарадвах се много на резултата от класацията на БНТ, защото в първата десятка имаше много достойни филми. За мен беше чест да участвам с такива силни заглавия на българското кино.
- Защо “Време разделно” се оказа фаворит на публиката повече от 25 години след премиерата му?
- Защото идеите на този филм нямат нищо общо с ежедневието. Той носи съвсем други послания, свързан е с екзистенциални проблеми за живота, за смисъла на човешкото съществуване, за въпроса с компромиса и най-важното – той е срещу фанатизма, едно явление, от което човечеството много страда. Фанатизмът, който не позволява никакъв контакт, никакво слушане на партньора и никаква възможност за намиране на диалог. Там всеки е абсолютно убеден в своята правота. Това води до предсказанието, че със съвременните технологии можем да ускорим края на този свят, на тази малка земна площ, която обитава човечеството, ако продължаваме с една абсолютна неотстъпчивост за нищо. Този филм беше срещу насилието, срещу фанатизма, който води до това насилие и на практика ликвидира човешкия разум. В този смисъл той беше разбран и затова беше поканен в Кан в селекцията “Особен поглед”. В цялата история на българското кино два или три филма са били в тази официална селекция. “Време разделно” беше и сред единайсетте най-добри филма на Токийския фестивал. 5 от тях бяха с “Оскар”, другите - с много международни награди и само два филма от Европа – нашият и френският. В чужбина “Време разделно” излезе под заглавие “Време на насилие”, имам предвид съкратената версия. Точно за насилие се говореше и в България. Насилието е универсално явление, то съществува навсякъде и филмът поглеждаше на тези проблеми от един общочовешки ракурс. Финалът на “Време разделно” е с двата символа на религиите, в един и същ човек, в двете му ръце.
Само преди няколко дни папа Франциск апелира религиите да следват диалог, иначе е свършено. Много е тежка ситуацията. “Време разделно” е гледал в бъдещето и днес гласуват за него, защото е много съвременен. Този филм е нашето участие в диалога на света, в диалога на цивилизациите. И то много мощно участие, защото не е презумпция, не е едно въображение, роден сюжет някакъв въобще, а е художествен факт на базата на една историческа реалност. Интерпретирана с чисто художествени средства, но стъпила на нещо изстрадано. Това е за мен обяснението за такова отношение към филма. Той вълнува. Ако не беше засегнал хората, много трудно би било манипулациите, които се извършват по най-различен начин от едни по-тесногръди разсъждения, натоварени с идеологеми, да не повлияят негативно на възприемането на хората.
- Първото място на “Време разделно” предизвика и коментари, че триумфът на филма е носталгия по доброто старо време на комунизма, “тържество на живковистката пропаганда”?
- За съжаление това за нашето изкуство е много гибелно. Толкова сме повредени с комплекси, идеологеми и пр., че сами си ограничаваме хоризонта в един сложен свят, в който живеем. Винаги елементаризираме нещата и ги довеждаме до една съвсем семпла картина, която просто е жалка.
- Казвате, че филмът е много актуален. Появиха се мнения, че зад мотивите на зрителския вот се крие и политически момент, свързан с размахването на етническата карта?
- Очевидно високите му художествени качества не оставят безразлични хора с различни възгледи. Без съмнение влиянието на филма се дължи на въздействието му. Ако той беше безличен и слаб, нямаше въобще да се сещат да ангажират в такава степен своята природа, своето политическо мислене и възгледи. Филмът вълнува, тревожи, той е задъхан, с кодове и тези кодове са скрити във втори, трети план. Едно внимателно оглеждане в детайлите, подробностите и отделните реплики говори много по-сложни неща от тази ограниченост, с която някои по чисто идеологически причини се опитват да го класифицират. Така че може би имате право за този въпрос, сложно е времето, в което живеем, и много неща се отразяват. Аз се радвам, че такъв по-сложен филм като творба с много широко въздействие върху аудиторията, дава основание за погледи в различни посоки и отваря въображението, провокира човек да мисли, да прониква и да става по-мъдър. Много съм окуражен от хората. Изглежда, че широката аудитория има вярно чувство и инстинкт за много неща.
- Защо се оттеглихте от киното? Ваши талантливи и не толкова колеги не спират да се редят на опашката за държавни субсидии и то въпреки тежки филмови провали?
- Аз виждам много от нещата, които съм мислил и които също бих осъществявал в дадени посоки чрез моите студенти. Щастлив съм, че сред трите филма, номинирани за наградите на Българската филмова академия, е “Урок” на моя студент Петър Вълчанов, който има 15-20 световни награди. А човекът, който се яви като мой защитник на финала на класацията в БНТ - Илиян Джевелеков, направи чудесен филм Love.net. Как да не съм щастлив. Понякога удовлетворението от учениците ми е по-силно от някои успехи на мой филм.
- И все пак - защо спряхте да снимате?
- Аз съм много ангажиран с моите студенти, като едно семейство сме и никак не съм изоставил каквато и да е молба за съдействие, за помощ, консултация не само на студентите, но и на колеги. Средствата, които се дават за кино, знаете, че са много малко и не е етично да застана пред някои от тези студенти, които излизат и започват творческия си път, започват своя живот в изкуството, и да им отнема малките субсидии, които се дават. Това за мен би било нечестно. Би трябвало повече млади хора да получават възможност за реализация. Те са изключително чувствителни и аз съм много обнадежден от качествата, които виждам, че притежават.
- Кога един режисьор трябва да се оттегли?
- Няма правило, не съм се замислял. Не съм готов за такъв отговор. Може би е индивидуално, според вътрешното усещане, според разума, който проявяваш в даден момент. Има хора, които чувстват, че могат да кажат нещо, което да вълнува публиката, а как може да се спре такъв вътрешен подем, който чувстват?! Така че не би трябвало да се даде някакъв клиширан отговор и всичко да мине под общ знаменател. Изкуството е сложна материя.
- Защо според вас на челни места в класацията не попадна нито един съвременен български филм от последните години? На церемонията по БНТ Захари Бахаров каза, че явно просто не стават...
- Мисля, че е крайно това становище. Може би препятствието, което имат голяма част от новите български филми да се срещнат с публиката, е една от причините. Много намаляха киносалоните, много мощна е рекламата на чуждите продукции и много от филмите просто остават невидени. Но, разбира се, качеството е много важно. В едно бъдещо допитване след време, сигурен съм, ще влезе и съвременен български филм.
