Кирил Маричков: Денят на Независимостта е една много важна дата, която някак сякаш се замита
Последвайте ни в Google News Showcase
Музикалната легенда Кирил Маричков отбелязва тази година 75-годишен юбилей. Култовият фронтмен на емблематичната рок група „Щурците” говори пред БТВ за Денят на Независимостта, за славните си родове по бащина и майчина линия и на това как е успял да запази свободата си през годините.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
„Денят на Независимостта е една много важна дата, която някак сякаш се замита – заяви Кирил Маричков. – Важно е човек да държи на независимостта и свободата си. Да се бори за тях и да ги защитава. Имал съм доста трудни моменти през годините, но можах да осъществя много от идеите и възможностите си в едно общество, в което много хора не са имали този шанс. Заради това съм истинсти щастлив човек. Ако повечето хора тогава са успявали да осъществят 10 - 15 процента от възможностите си, то аз съм осъществил далеч по-голям процент и се чувствам късметлия”.
Кирил Маричков говори и за това откъде идва вътрешната му свобода.
„Вътрешната ми свобода идва от родовете на моите майка и баща – заяви Маричков. - Бащиният ми род е много възрожденски, от Калофер. Този на майка ми от София. От това съчетание се е получи нещо – хем да съм свободен, хем да пиша песни.
Не помня дядо ми по бащина линия. Бил е страхотен архитект. Калоферско момче, което успява веднага след Освобождението от турското робство, в началото на 20 век, да отиде да следва в Германия, в Карлруе. По стените на факултета по архитектура там стоят още чертежи на дядо ми като студент. Знаех за това, но когато бях в Карлсруе беше събота и беше затворен факултета, и не успях да снимам тези чертежи. Но снимах сградата отвън.
Моят прадядо Христо Маричков е бил учител в Калофер. Той е от самото поколение на Христо Ботев. Той се е оженил за Елена Странска, която е сестра на Георги Странски – най-добрият приятел на Христо Ботев. От колаба „Радецки” Ботев пише дори писмо до брата на прабаба ми. Тя се е познавала със семейството на Ботев. Още от тогава фамилията ни е изпълнена с някакъв възрожденски дух.
Реално имам 25 процента еврейска жилка по майчина линия. Покрай Борис Левиев - баща на майка ми,се занимавам с музика. Той бързо ме усети, че това ме влече. Тогава свирих Бетовен, етюди. Много ми бе скучно и той беше наясно с това. Когато започнах тайно да свиря на пианото по-модерни неща – буги-вуги, той ме чул. Живеехме в един блок, на два съседни етажа. Дядо ми беше много толерантен. Тогава веднага дойде и ми каза: „Ти чалгаджия ли ще ставаш или музикант?”. Тогава обаче чалга означаваше нещо съвсем друго – непопулярна музика. Зарибих го обаче бързо с „Бийтълс”. Пуснах му, а той като чу, ме попита: „Ти така можеш ли?”, след което даде съгласие да се занимавам с рок”.
Кирил Маричков говори и за 75-годишния юбилей, който отбелязва тази година.
„ Доскоро не си давах сметка на колко съм – казва той. - Преди пет години, когато станах на 70, един приятел ми каза: „Ставаш на 70, очаквай всички екстри”. И малко след това ми се наложи да вляза в болница. Иначме се чувствам страхотно в момента. Благодарен съм на Господ, че ми е запазил гласа и възможността да пиша песни и да ги пея на концерти. Това ме държи жив”.
