Последвайте ни в Google News Showcase
Бих повярвал на тези "спонтанни НПО-ивенти", щедро рекламирани от казионните телевизии, ако "народът" бе изхвърлил натрапниците Кирил Петков, Бабикян, Мая Манолова от шествието пред Съдебната палата.
Ако сред тълпата не преобладаваха феминистки и активистки на "София прайд" с табели "Да на Истанбулската конвенция!"
И ако разни тротинейшъни с бирички не бяха домъкнали бебета в колички и домашни любимци. Като част от вечерното шляене "по центъра".
И ако досадили на всички "граждански функционерки" като Козилата не си щракаха нахилени селфита на площада, колкото да се "тагнат".
(Чакайте, приятели - нали щяхме да протестираме срещу безобразията в съдебната система?! Как изведнъж подмениха темата с "насилието срещу жени"?! Как толкова бързо го брандираха и позиционираха в неолибералния тренд?!)
Хората са инфантилни, извънредно лесни за манипулиране, отново се оставиха да бъдат (зло)употребени. Като цяло, мога да призная с болка на сърцето, че си заслужават съдбата, щом не се поучиха от грешките си и ги преповтарят системно.
Някои кметове в провинцията, например, откриха "през" шествията предизборната си кампания. Това ОК ли е?
Не, не е моето!
Ще е "моето", когато абстрактно-грантовият гняв се обърне в реакция срещу "некоалицията", правителството и съдебната мафия във ВСС.
Аз така и не разбрах против какво протестираха, понеже лозунгът "Нито една повече!" ми звучи като метросексуална кауза на леви интелектуалци във вегетариански ресторант.
Нека обясним популярно - обществената енергия бе пропиляна и канализирана в посока "налагане на Истанбулската конвенция", а то значи джендърия, еднополови бракове, осиновяване на деца от хомосексуални двойки, анти-Бог, антихристиянство, дехуманизация.
Бутафорията на българския бунт...
