ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Най-мощният суперкомпютър все още е в Китай, това става явно от последното издание на списъка на 500-те най-мощни суперкомпютри, който се публикува два пъти годишно, съобщава специализираното издание All Things D.
Най-мощната IT-система все още е в Китай, където беше и през юни 2013 г. и се нарича Tianhe-2. Тя е разработена от Националния университет по отбрана на Китай и може да обработва 33.86 петафлопа операции в секунда (един петафлоп е един квадрилион).
Супермашината се намира в Китай, но в нея има доста произведени в САЩ процесори и по-точно процесори на Intel. Tianhe-2 има 16 000 връзки, всяка от които съдържа два процесора Intel Xeon Ivy и други три Xeon Phi.
Сред първите пет компютри в списъка на 500-те най-мощни няма промяна от юни. На второ място е Titan – системата Cray XK7 на амерканското Министерство на енергетиката, способен да извършва 17.59 петафлопа.
След него е Sequoia – създадената от IBM BlueGene/Q система, която също работи за Министерството на енергетиката на САЩ. Номер 4 е Rilken, направен от Fujitsu в Япония, който оглавяваше класацията преди две години през ноември. На пето място е Mira, още една машина на IBM.
Данните от последната класация на най-мощните суперкомпютри показват, че съществуват само 31 машини, които могат да достигнат или надхвърлят постижението от един петафлоп, като през юни те са били 26. Входното постижение, даващо достъп до списъка вече е 117.8 терафлопа – преди шест месеца е било 96.3 терафлопа.
Чиповете на Intel са най-често използваните процесори за суперкомпютрите от списъка и съставлявт 82 процента. Най-много от мощните машини са продадени от Hewlett-Packard. От географска гледна точка лидерът в супер компютинга все още е САЩ с 265 от най-мощните машини на своя територия, на второ място е Европа със 102, на трето Китай със 63, следван от Япония с 28.
Списъкът на най-мощните суперкомпютри в света излиза за 42-ри път и е съвместен проект на Ханс Мойер от Университета на Манхайм в Германия, Ерих Стромайер и Хорст Саймън от Националната лаборатория Лауернс Беркели и Джак Донгара от Университета на Тенеси.
