Последвайте ни в Google News Showcase
Китай навлиза в епоха на жестока битка за свое място под слънцето, пише в днешния си брой „Независимая газета“.
На 18 декември се навършиха 40 години от началото на политиката на реформа и отваряне на Китай. Паметната дата е отбелязана във вторник с тържествено заседание в Двореца на народното събрание с участието на Си Дзинпин и цялото висше ръководство. „Важна реч“ произнесе Си, която както обикновено в негов стил, бе украсена с цитати от древните китайски мислители.
Китайският лидер успя изобщо да не каже нещо принципно ново. Отново бе акцентирано на необходимостта да се продължи борбата с корупцията. Темата за търговската война със САЩ, която вълнува много хора в Китай, бе наобиколена с пълно мълчание. Нито дума не бе казано за някакви нови инициативи за по-нататъшно раздвижване и задълбочаване на реформата и отварянето към света. Очакването преди събитието в Пекин, че 40-годишната политика на реформа ще е добър повод да се заявят бъдещите насоки на реформата явно не се оправда.
Между другото в 2018 година Китай се сблъсква с нови и неприятни за самия него сблъсъци – „дълбоки промени във външните обстоятелства“, които повличат след себе си „широкомащабно нарастване на негативните фактори“. Никога в последните 40 години Китай не се е изправял пред толкова силна външна преса. Добре известно е, че още докато Мао беше жив, се възприе прагматичен курс за сближаване със Запада в годините на студена война между Пекин и Москва. Тази линия продължи и в първите години на прилагане на политиката на реформа и откриване към света. САЩ и техните съюзници й отговориха с взаимност.
Китай получи значителна помощ от Запада под формата на инвестиции, управленски опит, технологии. Това се признава и от самите китайци и безусловно тя се оказа в основата, която гарантира провеждането на самата реформа, важна стъпка на Китай по пътя към модернизацията. Дори събитията на площад „Тиенанмън“ и силовото потушаване на студентския протест, което постави кръст на надеждите за бърза либерализация на политическата система, не промени съществено благосклонното отношение на Запада към Пекин.
След разпада на СССР и края на Студената война акцентът в отношенията между Китай и Запад, преди всичко със САЩ, започна все по-често да се отклонява към икономическата сфера. За международните корпорации страната се превърна в истински Клондайк, като им даваше многомилиардни печалби. Тесните икономически връзки със САЩ, ЕС, Япония стабилизираха отношенията в политическата област.
В същото време колкото по-голяма ставаше икономическата и военна мощ на Китай, толкова повече се засилваха неговите глобални амбиции и толкова по-чувствително се променяше и отношението към него. Все по-често на него започнаха да гледат не като на партньор, а като на съперник, устремил се към световно лидерство, цитира Фокус.
В основата на това положение е опитът му да осъществи форсиран пробив в областта на високите технологии и иновациите не чрез механизмите на свободния пазар, а по пътя на пряка държавна подкрепа под формата на субсидии, като големият дял от тях отива в държавните предприятия. В същото време достъпът на чуждия капитал до перспективните сегменти от китайската икономика и пазар се оказва затруднен, а частните китайски предприятия нерядко са ограничавани при привличането на финансиране. Най-сетне, засилването на авторитарните тенденции в китайския политически живот като че ли окончателно погребаха всякакви надежди за либерализация на съществуващата политическа система.
При тези условия възникването на конфликта между Пекин и Вашингтон, а това означава и Западът като цяло, бе въпрос на време – количествените промени водят до ново качество.
Противопоставянето между Китай и САЩ все повече се затягаше. Постигнатото в Буенос Айрес крехко примирие в търговската война, както показват последните събития, не е надеждна гаранция срещу възможна ескалация в бъдеще. По думите на създателя на компанията Alibaba Ма Юн, споделени преди няколко дни само, търговската война е върхът в айсберга от проблеми в китайско-американските отношения. Според него, дори и тя да бъде прекратена, то напрежението ще се запази поне в следващите 20 години. В епицентъра на тази битка са високите технологии. Прави впечатление, че САЩ все по-настоятелно се опитват да интернационализират противопоставянето си с Китай и все по-упорито да вкарат в него и съюзниците си. Например, доставките на оборудване за внедряване на системата 5G, чийто производител е китайската Huawey, в последните месеци все по-често се забранява или ограничава не само в САЩ но и в Австралия, Япония, Нова Зеландия, Великобритания.
Китай реално навлиза в нова ера, епоха на жестока битка за своето място под слънцето. В основата на тази битка е съдбата на модернизацията и сегашната китайска държавност. Стратегията в тази борба все още не е избрана, затова вероятно във вторник Си Дзинпин предпочете да помълчи.
