Последвайте ни в Google News Showcase
Китай обяви днес, че увеличава военния си бюджет за тази година с 6.8 процента. Това стана в контекста на продължаващо напрежение със Съединените щати във връзка с Тайван и Южнокитайско море.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Увеличението на бюджета, което е по-голямо от това през 2020 г. (6,6 процента), бе обявено в доклад на министерството на финансите, публикуван в момент, когато се провежда годишната сесия на парламента. Пекин предвижда да похарчи 1,355 млрд. юана (209 млрд. долара, 175 млрд. евро) за отбраната си, между три и четири пъти по-малко от разходите на Вашингтон. "Това са официалните числа, които вероятно не отразяват всички разходи, свързани с отбраната", подчертава Адам Ни, директор на базирания в Австралия Център за китайска политика. "Същият проблем съществува и с други страни, включително със Съединените щати."
Китай аргументира увеличаването на военния си бюджет със следните цели: да догони Запада, да подобри заплащането на военните и да привлече нови кадри в армията, а най-вече да защитава границите си по-добре и с по-скъпи оръжия.
Китай цели да изтъкне претенциите си за суверенитет върху Южнокитайско море (най-вече пред Виетнам и Филипините), върху Източнокитайско море (към контролираните от Япония острови Сенкаку), а също така към Индия за Хималаите.
Подготовката за хипотетична инвазия на Тайван, остров с население 23 милиона души, смятан от Пекин за китайски, също се отразява върху финансите на Китайската народноосвободителна армия (КНА).
"Външни заплахи"
А това е така, защото, макар атака срещу Тайван да не се планира освен в случай на официално обявяване на независимост от Тайпе, подготовката за нея е изключително скъпа (плавателни съдове, ракети, самолети, учения). Китайската армия, която е враждебно настроена към тайванския президент Цай Ингвен, чиято партия е традиционен привърженик на независимостта, почти ежедневно изпраща свои самолети в идентификационната зона за въздушна отбрана на Тайван. "Независимостта на Тайван е синоним на война", предупреди за пореден път през януари китайското министерство на отбраната.
През изминалата година се наблюдаваше и голямо напрежение в отношенията Китай - САЩ и Китай - Индия. Съединените щати изпратиха военни кораби в Южнокитайско море, за да се противопоставят на териториалните амбиции на Пекин, и в близост до Тайван, за да изразят подкрепата си за тайванските лидери. При сблъсъка между Китай и Индия по планинската им граница през юни миналата година загинаха 20 индийски войници и най-малко четирима китайски.
"Външните заплахи, пред които е изправен Китай, го задължават да засили отбранителния си капацитет", най-вече с оглед на "случаите на намеса на САЩ в тайванския въпрос", заяви Сун Чжунпин, експерт от КНА. Предвид факта, че Тайван и Южнокитайско море са приоритети за Китай, голяма част от военния бюджет ще облагодетелства флота.
Разрушители и хеликоптероносачи
Флотът се сдоби през последните 12 месеца със самолети, разрушители и с два нови хеликоптероносача с щурмови хеликоптери тип амфибия. Китай, който вече има два самолетоносача ("Ляонин" и "Шандун"), в момента строи трети.
Засилването на китайската армия, която твърди, че води "отбранителна" политика и "не цели хегемония или експанзионизъм", провокира постоянно недоверието на съседните страни. "Нарастващата военна мощ на Китай без съмнение изглежда заплашително за другите азиатски страни (...) и за САЩ. КНА обаче ще има нужда от още години или десетилетия, преди да е готова. Тя вероятно ще трябва да действа предпазливо, преди да премине към истински сражения", казва Джеймс Чар, експерт по китайската армия от Нанянския технологичен университет в Сингапур.
Пекин подчертава, че военните му разходи просто вървят ръка за ръка с икономическия му растеж и все още са скромни от гледна точка на процента им БВП (около два процента), а тези на Вашингтон и Москва превишават три процента от БВП. Според Международния институт за изследване на мира в Стокхолм през 2019 г. Съединените щати много ще са изпреварили като военни разходи (732 млрд. долара) Китай (261 млрд.), Индия (71 млрд.), Русия (65 млрд.), Саудитска Арабия (62 млрд.) и Франция (50 млрд.).
