ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Деликатният баланс на силите в Близкия изток вече претърпя значително разместване тази година, след решението на Москва да започне военната си намеса в подкрепа на сирийския диктатор Башар Асад. Сега там има нарастващи безпокойства, че регионът може да пострада от още нестабилност, след решението на Китай да създаде първата си военна база зад граница в една от най-горещите точки в света.
Откакто президентът Барак Обама реши да намали степента на американска намеса в региона, на който винаги се е гледало като на сфера на влияние на Вашингтон, политиците предупреждават, че силовият вакуум ще бъде запълнен от режими, на които западните интереси не са присърце.
Отсъствието на ефективна западна политика за справяне с хаоса в Сирия подтикна президентът Владимир Путин да сформира военен съюз с Иран за спасяване на режима на Асад от унищожение.
Сега изглежда, че китайците играят своята силова игра със създаването на тяхната първа военна база в чужбина в стратегически важната държава Джибути, един от най-важните подслушвателни постове на Пентагона в арабския свят и Африка.
Разположена на кръстопътя между Аденския залив и Червено море, Джибути е дом на „Лагера Лемоние“, основен пост за събирането на разузнавателна информация на Пентагона за арабския свят и стратегически важните морски пътища през Аденския залив и Червено море. В базата са разположени 4500 американски военнослужещи и тя се превърна в един от ключовите подслушвателни постове на Вашингтон след атентатите от 11 септември.
Въпреки че главната функция на базата е да служи като подслушвателен пост в арабския свят и кризисен район в Африка, какъвто е съседна Сомалия, там също така са дислоцирани американски специални части, бойни самолети и хеликоптери, като освен това „Лемоние“ е главен оперативен център за операции с дронове в Африка и Близкия изток.
Решението на Китай в началото на месеца да изгради собствена военноморска база в Джибути, с което за първи път Пекин се стреми да създаде свое постоянно военно присъствие извън границите на страната, беше посрещнато с дълбока загриженост в Пентагона. Служители на американското министерство на отбраната се страхуват, че близостта на китайската военна база може да има негативен ефект върху ефективността на „Лагер Лемоние“ като подслушвателен пост.
Една от причините Китай да е в състояние да предприеме реализирането на този дързък военен наблюдателен пост в Джибути, страна, която преди беше определяна като намираща се в сферата на влияние на Вашингтон, е все по-хаотичното поведение на автократичния лидер президента Исмаил Омар Гелле. В продължение на много години след идването си на власт през 1999 г., Гелле симулираше създаването на измамно близки отношения с Вашингтон, което помагаше на правителството му чрез предоставяне на помощи от стотици милиони долари.
Но отношенията се обтегнаха, след като Гелле беше подложен на остра критика от страна на Вашингтон за рекордни негативни постижения в сферата на правата на човека, и решимостта му да търси четвърти мандат на президентските избори през следващата година, което според много от неговите опоненти е противоконституционно.
Решимостта на силния човек в Джибути да се задържи на власт дори се превърна в кавга с бивш бизнес партньор, в резултат на което се стигна до съдебно дело в Лондон. Съдия от лондонския Търговски съд предприе безпрецедентната стъпка да нареди на Гелле да се яви лично, след като неговият правен екип беше обвинен в умишлено подвеждане на съда. Това беше първият път, когато на действащ държавен глава се нарежда да се яви в британски съд след крал Чарлз I през 1649, който впоследствие беше екзекутиран за държавна измяна. В случая Гелле реши да не се яви.
Само че крайно непостоянното поведение на Гелле предостави на китайците възможност, която те търсеха, да създадат своя военна опора, която ще позволи на Пекин да защити значителни търговски активи на Арабския полуостров и в Индийския океан.
Но докато създаването на военноморска база в Джибути представлява значително постижение за китайците, служители на Пентагона се опасяват, че те могат да бъдат големите губещи, особено що се отнася до това, че техните операции за борба с тероризма срещу “Ислямска държава” и “Ал Кайда” са засегнати.
