Климатолог: В Европа е отчетен третият най-топъл януари от 1991 г. насам, в Испания и Франция температурите достигнаха плажни стойности
Последвайте ни в Google News Showcase
В България януари 2023 г. е вторият най-топъл януари от началото на века, това казва докторът по климатология Симеон Матев пред сайта Климатека.
Януари 2023 г. започна с подобрени „топли“ месечни рекорди в много страни на
Европа, Канада, Мексико и източните щати на САЩ, също бяха значително по-топли
от нормата. По същото време в Сибир отчетоха -62 °C, в Австралия за пореден месец е
по-студено от обичайното. Поднормени са средните температури и в Гренландия и
Централна Азия. В Антарктида площта на морския лед е рекордно малка от началото на
измерванията. В България температурите също бяха наднормения, както в цяла Европа,
като за някои станции в Северна България това е вторият най-топъл януари, а за тези в
Южна България е по-скоро трети или четвърти най-топъл януари от началото на века.
Средната температура на въздуха през януари 2023 г. в глобален план е била с 0,25 °C
по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 – 2020 г.) и месецът е бил с 0,44
°C по-топъл от предишния климатологичен период 1981 – 2010 г., според обобщената
информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S).
Тази аномалия нарежда тазгодишния януари на 7-мо място в класацията за най-топли месеци януари. Аномалията на тазгодишния януари е сходна с тази през януари 2021 и 2018 г. и е далеч по-малка от аномалиите на рекордьорите в тази класация 2020 и 2016 г.
За последните 10 години глобалната температура се е повишила с 0,19 °C, което е
над 2 пъти повече от тенденцията на повишение за периода 1880 – 2022 г., коeто е 0,09°C на десетилетие.
За разлика от повечето останали месеци от годината, януари има цели 7 поднормени години в настоящия век, като с най-голяма отрицателна аномалия е 2008 г., а последните поднормени години са 2011 г. и 2012 г.
Трябва да се отбележи, че всички години преди 2002 г. са с отрицателна аномалия.
Според данните на NOAA, водещи началото си от далечната 1880 г., най-студеният
януари се случва през 1893 г. Припомняме, че това е годината, в която е измерена най-
ниската температура и в София на 16.01.1893 г. – смразяващите -31,2 °C (Фиг. 2). Само
липсата на повече измервателни станции в страната ни лишават от това да имаме
отбелязани по-ниски температури от тази стойност и тогава най-вероятно абсолютната
ни минимална температура щеше да е отбелязана именно на тази дата през 1893 г., а не
близо 50 години по-късно в Трън (-38,3 °C, а според други публикации -38,8 °C).
За Северното полукълбо са характерни големи отклонения от нормата, както в
положителна, така и в отрицателна посока. С големи положителни аномалии са
средните януарски температури в целия изток на САЩ, като особено наднормено беше
в североизточните щати, където са поставени редица „топли“ рекорди. Няколко щата
преживяха най-топлия януари в своята метеорологична история, а други записаха
втория най-топъл януари. В Ню Йорк всички дни на януари са наднормени, като за
подобни данни съобщават от Сиракуза и Филаделфия. Изминалият месец е значително
наднормен и в почти цяла Канада и Мексико, в големи части на Африка, в южните
райони на Южна Америка и около Урал (Фиг. 3). По-високи от средните са средните
януарски температури и на много места в Централна и Източна Азия.
С най-големи отрицателни аномалии се отличават Сибир, Афганистан и Пакистан,
където аномалията надхвърля 6 – 8 °C. В сибирския град Джалинда, бяха измерени
изключително ниските, дори за тамошните стандарти -62,1 °C. Такава ниска стойност в
Сибир се измерва за първи път от 2002 г. насам. В съвремието, толкова ниски
температури стават все по-голяма рядкост, но това не означава, че вече не са възможни.
Поднормени са средните температури и в почти цяла Австралия (за пореден месец) и
цяла Антарктида, както и в Южна Африка, Гренландия и в Канадския архипелаг.
Температурата на морските и океанските повърхности са преобладаващо над нормата,
но има и големи площи с отрицателни аномалии разположени предимно в Южното
полукълбо и около Екватора. Продължават поднормените условия в голяма част от
южния тропик на Тихи океан, където макар и отслабваща Ла Ниня, продължава да
оказва въздействие.
Европа записва поредния наднормен месец
Положителната аномалия спрямо средната за периода 1991 – 2020 г. възлиза на 2,20 °C.
Това отрежда 3-то място в класацията за най-топъл януари, където водач е 2020 г,
следвана от 2007 г. Интересно е да се отбележи, че за последните 8 години има 3
години, в които са отчетени поднормени средни месечни януарски температури – това
са 2016, 2017 и 2019 г. Въпреки това,
за последните 10 г. средните температури в Европа са се повишили с 0,44 °C.
В регионален план почти целият континент е с наднормени температури (Фиг. 4), като
на много места положителната аномалия е по-голяма от 3 °C. С най-голяма отрицателна
аномалия е Исландия, а с по-малки стойности се характеризират Пиренейският
полуостров и Южна Норвегия. С поднормени температури се отличават и южните
части на Европейска Русия.
В по-голямата част от континента годината започна с рекордно високи температури,
като в някои места, бяха отбелязани рекорди не само за датата, но и за месеца.
Топлата вълна в началото на годината по обхват и значимост придоби
исторически измерения.
Най-топлият ден през януари е регистриран в най-малко 8 европейски страни,
включително Полша, Дания, Чехия, Холандия, Беларус, Литва и Латвия, според данни
от различните страни.
В Корбелов, Полша, живакът достигна положителни стойности от 19 °C – температура,
с която силезийското село е свикнало през през май, и 18 °C над средната януарска
стойност. В Яворник в Чешката република беше отчетена температура от 19,6 °C, в
сравнение със средно 3 °C за това време на годината. Температурите във Високайе,
Беларус, обикновено се движат около нулата по това време на годината, но на 1-ви
януари достигнаха 16,4 °C, като надминаха предишния рекорд на страната за януари с
4,5 °C. Според италианския климатолог Масимилиано Ерера в почти целия континент
имаше „счупени топли рекорди“ в хиляди станции, като близо 950 бяха само в
Германия от 31 декември до 2 януари. В Северна Испания и южната част на Франция
температурите достигнаха плажни стойности от 24,9 °C в Билбао, най-топлият ден през
януари, и рекорди, счупени в Кантабрия, Астурия и страната на баските. Само
Норвегия, Ирландия, части от Италия и източното Средиземноморие не са публикували
данни за рекорди. Според Ерера, това е „най-екстремното събитие в европейската
история”.
Британският метеоролог Алекс Бъркил, подкрепя думите на Ерера и допълва, че топли
въздушни маси формирани над западния бряг на Африка са се пренасяли на
североизток към Европа през Португалия и Испания, засмуквани от антициклон с
център над Средиземно море. Това е и причината за: “Изключително топло време в
южната част на Англия. В навечерието на Нова година, мисля, че около 7 места в южна
Англия са регистрирали най-топлата новогодишна нощ в историята.”, казва Бъркли.
В България януари 2023 г. е вторият най-топъл от началото на века
През януари 2023 г. времето в България не се отличаваше особено, от това в по-
голямата част от континента – с голяма наднорменост през по-голямата част от месеца.
В по-голямата част от равнинната и низинната част от страната месецът е много топъл с
аномалия спрямо периода 1991 – 2020 г. между 3 и 6 °C, според данни от някои станции
на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции. Най-малки
отклонения от нормата има в планинските райони на Южна България, където
аномалията е под 3 °C. Най-наднормено е било по течението на Дунав и в крайните
североизточни райони. Може да се заключи, че в Северна България стойността на
положителната аномалия е по-голяма от тази в Южна. Това е характерна черта на
топлите зимни месеци в нашата страна.
Аномалията на тазгодишния януари е по-ниска от тази на най-топлия средно за
страната януари, отчетен през 2007 г. По стойност е близка до тази на януари 1936 и
1948 г. Със сигурност януари 2023 г. е вторият най-топъл януари от началото на века
(Фиг. 6), а дали е втори, трети, или четвърти най-топъл след 1936 и 1948 г. ще се
разбере след окончателната обработка на данните от страна на НИМХ. Със сигурност
може да се каже, че за някои станции в Северна България това е вторият най-
топъл януари, а за тези в Южна България е по-скоро трети или четвърти най-
топъл. За последните 23 г. сме имали цели 12 случая с поднормени или близки до
нормата месеци, като най-студеният се случва през 2017 г., като отклонението от
нормата тогава е близко до тазгодишното, но с обратен знак.
Януари 2023 г. в нашата страна премина с преобладаващо по-високи среднодневни
температури от нормата. Само на 30 януари средно за страната денят е поднормен,
всички останали дни са над нормата, като с най-голяма положителна аномалия са
периодите 1 – 6 и 18 – 21 януари.
Особено впечатление правят дните 18 и 19 януари, когато положителната
аномалия средно за страната е над 10 – 12 °C, а заради фьоновия вятър, нанесъл щети в някои райони на места, разположени северно от планините, надхвърлят 15 °C. В тези периоди на много места са поставени множество температурни рекорди за датите, а в някои места, не само за датата, но и за месеца.
Град Нов рекорд от 2023 г. Стар рекорд
Плевен 21,8 °C 21,2 °C – 2002 г.
Русе 21,6 °C 21,1 °C – 2009 г.
Оряхово 21,2 °C 19,4 °C – 2002 г.
Лом 21,1 °C 19,6 °C – 2015, 1993 г.
Силистра 20,5 °C 19,4 °C – 1984 г.
Кнежа 22,6 °C 21,0 °C – 1972 г.
Свищов 20,5 °C 18,8 °C – 2002 г.
Карнобат 18,6 °C 18,4 °C – 2002 г.
Пазарджик 21,4 °C 21,0 °C – 2002 г.
Последните дни на месеца показаха и зимното лице на януари. Температурите се
нормализираха и бяха по-близки до средните за това време на годината, което попречи
на януари 2023 г. да бъде най-топлият януари в нашата метеорологична история.
Ледена покривка
В Арктика площта с морски лед за януари 2023 г. е само с 4% по-малко от средната за
периода 1991 – 2020 г. В абсолютни цифри средната площ на леда достигна 13,5 млн.
км 2 , което отрежда 3-то място в класацията за най-малка площ на морския лед, където
водачи са 2017 и 2018 г., съответно с 5 и 6% по-малко лед от средното. Трябва да се
отбележи, че тази класация се води от 1979 г. насам, когато започва сателитно
наблюдение на ледената покривка и оттогава годината с най-много лед е именно 1979
г., когато превишението е било с около 11%. Последната година с наднормен лед, но с
под 1% положителна аномалия, е била 2009 г.
Картата на аномалията на концентрацията на морски лед за януари 2023 г. показва, че
най-големи поднормени отклонения има в северната част на Баренцово море и по
източното крайбрежие на Свалбард. В този сектор на Северния ледовит океан
температурата на въздуха на повърхността е доста над средната (Фиг. 2). Концентрации
под средните преобладават и в Лабрадорско море. В южните части на Берингово и
Охотско море се наблюдават концентрации под средните, докато в северната им част
преобладават концентрации над средните.
В Антарктика площта на морския лед продължи да намалява с бързи темпове в
синхрон със сезонното повишение на температурата. В средни стойности площта на
антарктичния морски лед е 3,8 млн. км 2 , което е с 29% под средното за 1991 – 2020 г. за
януари. Тези стойности класират месеца на първо място по най-малко лед,
като разликата с втората и третата година в тази класация 2017 и 2019 г. е сравнително
голяма – повече от 6%. 2015 г. пък е годината с най-много лед през януари с
наднорменост възлизаща на 35%.
С напредването на южното лято, антарктическият морски лед наближава своя годишен
минимум, което се случва обикновено в края на февруари. Картата на аномалията на
концентрацията на морски лед за януари 2023 г. показва почти повсеместни области на
концентрации под средните (Фиг. 9). Най-големите зони със средни или над средните
концентрации на морски лед са концентрирани главно в моретата на Амундсен и
Уедъл.
Януари 2023 г. ще бъде запомнен в Европа с множеството „счупени“ топли месечни
рекорди, включително и в нашата страна. Причините са трудни за установяване, но
според метеоролога Скот Дънкан, освен феномена Ла Ниня, голяма роля има и
необичайно високата температура на морската вода. Но както казва той: “Нито едно от
горните събития не е ново, така че какво е допринесло за поставените рекорди? Нашата
затопляща се атмосфера и океани в крайна сметка улесняват чупенето на рекорди.”
Професор Бил Макгуайър, климатолог, пишещ по темата за изменение на климата,
смята, че последствията от „срива“ на климата, са предвестник на нещо по-лошо, което
предстои. Едно от тези последствия несъмнено са екстремните явления, които имат все
по-чести прояви на нашата планета. Повече за тях може да прочетете тук.
*Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и
климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните
публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор
на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.
