Климатолог №1 доц. д-р Георги Рачев: Потопът спира, юли и август – сухо и горещо
Последвайте ни в Google News Showcase
Доц. д-р Георги Рачев е най-опитният български специалист по климата и факторите, които влияят върху него. Ученият е дългогодишен преподавател по синоптичен анализ и синоптична климатология в СУ „Св. Климент Охридски”.
Интервю на Мира Радева
- Варна стана жертва на страшно природно бедствие.Защо потопите, залели преди дни Сърбия, се пренесоха у нас, доц. Рачев?
- В никакъв случай бедствието не се е преместило у нас. Наводнението в Сърбия по площ, обем и материални щети, е няколко десетки пъти по-голямо от това, което се случи във Варна. Но за жалост варненското отне повече животи, отколкото в Сърбия. Защото спецификата на нашия район е съвсем различна. Имахме много обилен валеж, за кратко време падна изключително голямо количество дъжд...
- Но 35 литра на квадратен метър – официалната цифра, не са толкова много, доц. Рачев!
- Не може да са 35! В станцията, която мери за Националния институт по хидрология и метеорология, е вероятно да са отчели толкова. Но районът е особен с това, че в него е наблюдаван най-големият денонощен валеж в България – в местността „Св. Константин и Елена” – 370 мм. Докато онзи ден в самата Варна е паднал около 200 мм. дъжд. Става дума за бавно подвижен стационарен атмосферен фронт, който беше допълнително обострен от преминаването на циклон. И над Варненска област се създаде изключително интензивна валежна обстановка.
-Значи коварният циклон е главният виновен за бедствието? Той ли го провокира?
- Дни наред имахме много продължителни валежи, които формираха повърхностен оток. Почвата не можеше повече да попие нито капка вода, защото беше станала пределно богата на влага. Нямаше и никакво изпарение.
- Има ли значение и това, че горите на хълма над „Аспарухово” са били хайдушки изсечени?
- Точно на това искам да обърна внимание. Няма място за спор, че най-страшен си остава изключително интензивният валеж. Но това дере в квартала, което е придошло, задължително в горната си част е било залесено. И ако там гората не беше изсечена, при всички положения обстановката щеше да е друга. Да, пак щеше да се случи нещастието с високата вълна, но тя нямаше да бъде в този обем.
-Излиза, че можехме да предотвратим бедата, ако бяхме помислили за нея навреме?
- Да не си правим илюзии – при такъв валеж нямаше да избегнем наводнението. Но можеше да не дадем човешки жертви и материалните щети щяха да са по-малки. Следих всички интервюта за бедствието в „Аспарухово” по радиата и телевизиите. Местни хора споделиха, че преди 5 години пак е имало наводнение на това място – т.е. тази беда не ги спохожда за първи път. Напротив.
-Но в това дере продължават да изхвърлят боклуци!
-Това е големият проблем. Боклукът прави няколко дребни тапи, в тях водата се събира като в малки язовири и в един момент се отпушва, защото е изключително тежка и се получава убийствената приливна вълна. При този наклон на склона не е възможна приливна вълна от 2 метра, ако някъде не е имало акумулирана и отприщена вода.
-По-страшна ли е такава приливна вълна от една снежна лавина?
-Определено е по-страшна. Да, самото явление лавина не е безопасно, но хората в нейния обсег са много малко. Лавината може да падне и в Скалистите планини на САЩ или у нас, където няма опасност за скиорите, освен за няколко дървета. А нещастието сега се случи в града.
- Политиците взаимно се обвиняват за трагедията във Варна. Според вас редно ли е да й се придава политическа окраска?
-Разбира се, че политическа окраска не бива да има! Но стопанска – да. Защото дерето, незаконните строежи, незаконната сеч не са от вчера. А от преди десетки години. Не се прави нормална канализация и не само във Варна е така. Разберете, в „Аспарухово” беше едно предизвестено бедствие.
-Защо се сещаме за болните проблеми само, когато ни споходи нещастието, доц. Рачев?
- У нас винаги е така. Същото е и с язовирите. Аз така и не можах да разбера язовирът, залял град Цар Калоян, на кого е. Кой го стопанисва, кой носи вината ,че е бил пълен и е трябвяло да се източи.
- На европейската синоптична карта се забелязва нов циклон, идващ към нас. Предвещава ли той още опасни валежи?
-Според моята прогноза – не! Валежите ще спират постепенно – от Югозападна България в посока към Североизток. Ще се установи значително по-топло и сухо време.
- Като най-опитния български анализатор на синоптичната обстановка, моля кажете какво лято ни чака? През юли и август ще има ли нови драматични природни стихии?
- .... /Смее се.../ Ако имаше човек, който да знае какво ще бъде лятото, нямаше да се мънкат прогнози по телевизиите ,радиата и вестниците. А този човек щеше да отиде на Лондонската борса, да предвиди какво ще е времето и добивите от пшеница, кафе, захарно цвекло, какаово масло... Така само за седмица щеше да натрупа милиарди. Но няма такъв човек! Работи се на база вероятности.
- Все пак – вашата научна прогноза?
- Добре, лятото ще бъде чудесно. Нормално топло и продължително сухо през втората си половина – юли и август.
- От десетилетия синоптиците твърдят, че торнада по нашите земи няма. Но ето че торнадо се появи в Созопол?
-Има, разбира се, но нашите са значително по-малки по площ и като нанесени материални щети в сравнение с тези в Америка.
- Много спрягат течението Гълфстрийм като причинител на глобалните аномалии във времето. Имат ли те пръст в нашето наводнение?
-Не може да нямат пръст! Гълфстрийм е най-голямото повърхностно топло течение – около 80 млрд. куб. м вода в секунда се изнасят от Мексиканския залив и стигат чак до Северната полярна окръжност. Става дума за огромно количество топлина. В зависимост от това колко е мощен процесът, колко е топла водата, тя оказва влияние не само на Европа , но и на цялото Северно полукълбо. От там и на целия глобален климат. За съжаление още не са много ясни взаимните връзки с атмосферата, с други течения, със самите континенти. Затова само може плахо да предвиждаме какво става – миналата година е било така, вероятно и сега ще е същото.
- А тайнственият Ел Ниньо?
-Наистина е тайнствен. Това е топла вода, която се появява на мястото на студена вода. От там се променя екваториалното пасатно течение – страдат Индонезия и Австралия. Това пък обърква климата на другите държави. Но точно как – все още един Бог знае... Засега специалистите по климатология само гадаят.
- Като климатолог номер 1 на страната, кажете на хората нещо добро, свързано с времето!
- Спокойно! Идват хубави дни, с по-топло, по-сухо време. Около 1 юли малко ще захладнее, но после – слънце и плажове до края на лятото.
