Клиничен психолог: Основа на паническото разстройство е внезапно настъпващия страх от смъртта
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Основа на паническото разстройство е внезапно настъпващия страх от смъртта. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Варна д-р Далия Пискулийска, клиничен психолог в Медицински център SanaMedic – Варна. Тя отбеляза, че типична за паническото разстройство е идеята за внезапност. „Има идея за възникване на смъртоносни симптоми. Пациентите с паническо разстройство много често са преживели внезапна смърт на близък приятел или роднина. Вследствие на това вегетативните симптоми, които имат – задушаване, сърцебиене, често се появяват в провокиращи ситуации и се тълкуват като животозастрашаващи. Основа на заболяването е внезапно настъпващият страх от смъртта, наречен панически пристъп. Това са пристъпи на силна тревожност, които не могат да бъдат ограничени, поради което изглеждат непредсказуеми“, посочи д-р Далия Пискулийска. Тя обясни, че симптомите варират при различните хора, като най-често се срещат внезапен пристъп на сърцебиене, болка в гърдите, чувство на задушаване, световъртеж и чувство за нереалност, като почти неизменно се среща и вторичен страх от смъртта, загуба на контрол или мисли за полудяване.
„В пристъп на паника пациентите често изпитват нарастващ по интензивност страх и симптоми, които достигат своя максимум на върха на пристъпа. Така се завърта един порочен кръг – имаме соматични симптоми, които карат човек да се чувства все по-тревожен, а мислите, които има в главата и които възникват в такива моменти, че му се случва нещо лошо, потенцират още повече всички вегетативни симптоми. Едното усилва другото, докато се стигне до върха на паническата атака. Неслучайно тя е последвана от траен страх от нова атака, т.е. човек очаква във всеки един момент тази атака да се повтори“, каза д-р Далия Пискулийска. Тя заяви, че често паническите атаки се съпровождат и с избягване на отворени пространства или присъствие на обществени места, пътувания далеч от дома, оставане сам. В резултат на това се формират трайни страхове от тези открити пространства, присъствие в големи тълпи от хора където може да е затруднено евентуалното бягство от ситуацията и отиването на по-защитено място. „Много от пациентите се ужасяват, че могат да колабират на публично място, без да има кой да им помогне в този момент. Липсата на един леснодостъпен изход е една от ключовите характеристики на много от агорофобните състояния и ситуации. Впоследствие избягването на застрашаващи ситуации се превръща в основен проблем, който може да доведе до сериозна социална изолация", добави д-р Далия Пискулийска.
