ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Хилъри Клинтън беше въртяна като на шиш в продължение на 10 часа на 22 октомври от републикански конгресмени, които искат да я обвинят за нейните неуспехи, свързани със сигурността, когато тя е била държавен секретар. И които са довели до убийството на посланика на САЩ Кристофър Стивънс в американското консулство в Бенгази на 11 септември 2012 година.
Целта на продължилия толкова време строг разпит от страна на републиканците беше беше явен опит да се хвърли достатъчно кал и да бъдат направени достатъчно клевети и интриги, с които да бъде увредена нейната кандидатура за президентския пост.
Маневрата е напълно цинична, но проучванията показват, че тя оказва влияние върху популярността й, дори и само защото винаги е възможно да се хвърлят повече, колкото и невинни да са, обвинения, отколкото могат да бъдат оборени от обвиняемия. Разбира се, има за какво да бъдат критикувани действията на Клинтън в Либия, но те са свързани с подкрепата й за свалянето на Муамар Кадафи през 2011 г., а не със смъртта на Кристофър Стивънс през 2012 г. Няма съмнение, че тя изигра решаваща роля, заедно със съветниците на президента Барак Обама Саманта Пауър и Сюзън Райс, за решението от страна на САЩ да се намеси на страната на бунтуващите се срещу Кадафи.
Въпреки, че Франция и Великобритания играха повече публична роля, САЩ наричат своята стратегия "ръководство иззад кулисите". Клинтън е горда от действията си, обявявайки през октомври 2011 г. след убийството на Кадафи: " Дойдохме, видяхме, той умря". Тя каза по време на скорошния дебат на кандидати за президентска номинация от Демократичната партия, че това, което е направила в Либия, е "най-добрия вариант на интелигентна сила". Нито Клинтън, нито конгресмените републиканци показаха голям интерес към настоящето бедствено състоянието на Либия, която е разделена на феодални владения, управлявани от криминализирани военачалниците, разчитащи на терор и изтезания.
Бенгази е отчасти в руини и за него воюват съперничещи си фракции, докато Ислямската държава създава свои анклави там, ,където обезглавява египетските копти и етиопските християни. Военна намеса на НАТО през 2011 г. беше оправдано от твърдението, че Кадафи е на път избие хората от Бенгази, което не може да бъде нито доказано, нито опровергано, защото никога не се е случило. По-сигурното е, че, ако старият режим беше все още на власт, няколко хиляди имигранти от Северна и Западна Африка щяха да имат работни места на либийските строителни обекти, вместо да пътуват от либийските плажове и да се давят в Средиземно море. Нито пък резултатът можеше да бъде толкова разрушителен, колкото сега претендират че е главните действащи лица в процеса. Едно от първите неща, обявени като политика през 2011 г. от идващото на власт преходно правителство, беше краят на наложената от Кадафи забрана на полигамията.
Когато либийски журналист интервюира преди няколко години защитник на правата на жените за носенето на фередже, върховният мюфтия на Либия издаде фатва, обвинявайки него и неговата телевизия , че „насърчава вероотстъпническа шиитска доктрина и атеизъм и поругават исляма". Въпреки че Клинтън би била лесна мишена заради нейния значителен принос за разпадането на Либия, нейните републикански критици избягват въпроса.
В крайна сметка Съветът за сигурност на ООН, НАТО, съюзници на САЩ като Дейвид Камерън и Никола Саркози, както и много високопоставени републиканци в САЩ бяха аплодираха военната намеса в Либия и ще трябва да поемат част от вината. Политическата фигура, която изглежда имаше най-много съмнения за въвличането си в Либия, е бил президентът Обама, който прогнозира, че може би всичко ще се превърне в нещастие и беше едва убеден да го санкционира от Клинтън, Пауър и Райс.
Дори и тогава Обама останал с впечатлението, че той подкрепя хуманитарна мисия да спаси хората от Бенгази, а не усилия всячески да бъде променен режимът. Той прогнозира, че всеки такъв опит в Либия ще доведе до ситуация, подобна на Ирак и това е точно това се случи. Нито Клинтън, нито нейните критици сред републиканците не проявиха и най-малък интерес към събитията в Либия през 2011 г. или в последвалите години. Техният подход е идеален пример за степента, в която вътрешните политически приоритети на Вашингтон диктуват и изкривяват представите за събитията в чужбина.
Това важи с особена сила за Либия, западните медии в един глас подкрепяха войната, в която смели бунтовници ще свалят злия диктатор Кадафи и ще наложат светска демокрация. Естествено, извършителите на тези катастрофи имат предимството, че в Либия днес е толкова опасно, че само няколко журналисти отиват там и описват резултатите от стореното от ястребите от 2011 г. Републиканското мнозинство на комисията за Бенгази в Камарата на представителите, която изразходва 17 месеца и 4,5 млн. долара в партизанското преследване на Хилари Клинтън, би трябвало да бъде по-заинтересовано за това, какво са правили САЩ в Бенгази и източна Либия през 2011 и 2012 г.
Би било полезно да се знае, какво е било представяно за хуманитарна въздушна кампания за спасяване хората в Бенгази, превърната в успешен опит за сваляне на Кадафи. Но има и още важни въпроси, които трябва да бъдат зададени за това какво е ставало в генералното консулство на САЩ в Бенгази през месеците преди атаката на ислямистите срещу него преди три години. През април 2013 г. знаменитият американски разследващ журналист Сиймор Хърш публикува в списание London Review of Books описание на това, което ЦРУ нарича „миши пътеки“, които е създало в началото на 2012 г. за „прекарване на оръжие и муниции от либия през южна Турция и през сирийската граница за опозицията“.
Това е било в резултат от споразумение между САЩ, Турция, саудитска Арабия и Катар за екипиране на въоръжените сирийски бунтовници, и голяма част от това оръжие в крайна сметка отива в ръцете на свързаните с Ал Каида джихадисти. Хърш казва, че равносметка на това, което се е случило със създаването на „мишата пътека“, се съдържа в дълбоко засекретената част от издадения през януари 2013 г. доклад на Комисията по разузнаване на сената за смъртта на Стивънс в Бенгази. В съответствие с условията на секретния документ между САЩ и Турция, частично финансирано от саудитска Арабия и Катар, оръжия от арсенала на Кадафи са били набавяни в Либия с помощта на пенсионирани американски войници под прикритието на либийски компании, като цялата операция е била под контрола на ЦРУ и британското разузнаване МИ6.
При нормални случаи ЦРУ трябва да докладва пред Конгреса какво прави, но е направено изключени при операции по свръзка, и „участието на МИ6 дава възможност на ЦРУ да заобиколи закона, определяйки мисията като операция по свръзка“. Хърш цитира бивш служител на разузнаването, който казва, че единствената причина САЩ да държат отворено консулството в Бенгази е да „осигуряването на прикритие за придвижването на оръжия“.След убийството на Стивънс ЦРУ прекратява операцията, която след това остава под турски контрол.
Историята би обяснила връзката между ЦРУ и джихадистите в Бенгази, което може би е довело американците до това да са свръхуверени, а не в безопасност при евентуална атака. Западни правителства често критикуват Турция, Саудитска Арабия, Катар и монархиите от Персийския залив, че въоръжават джихадистката опозиция в Сирия, но „мишите пътеки“ показват съучастието на западните разузнавателни служби./БГНЕС/Индипендънт
