Клуб "АнтиЧалга". Недялко Недялков: Защо е обсесията на простака Слави Учиндолски към мен (ВИДЕО)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Чалга изпълнителят Слави Трифонов от години е тежко обсебен от мен.
Сега ще става министър-председател, ще поведе България, ще насажда нов морал, хората му възлагат надежди за промяна, но обсесията му е жива.
Във всеки трети пост на Трифонов, стъкмен от дежурния по фейсбук сценарист, се споменава моето име.
Няма други политически опоненти – Недялко, та Недялко.
Няма ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриоти, няма Бойко, Корнелия, Радев…
Това има предистория, далеч, далеч назад във времето на прехода.
Ще ви разкажа накратко тази предистория, за да разсея заблудите на някои по-млади и безпаметни избиратели, които наистина вярват в Слави Трифонов и го припознават като месия.
А всъщност става дума за един най-обикновен простак.
В края на 90-те водих за кратко предаване по радио „Веселина“. Позволих си да зачекна една тема-табу – Слави Трифонов и „Ку-ку бенд“ представят за свои авторски композиции парчета на Горан Брегович и възрожденски класики на Добри Чинтулов.
„Къде си вярна ти, любов народна“ се изписва в телевизии и по обложките на албуми с музика „Ку-ку бенд“. Децата вярват и наизустяват, възприемат Слави Трифонов като алфата и омегата на патриотизма.
Реакцията срещу невинното ми възмущение бе колосална. От БМК, музикалната компания на чалга певеца, изпратиха ултимативно писмо до собствениците на „Веселина“, че ако не спрат моето предаване, ще прекратят рекламните си договори с радио.
Кой бях аз, кой беше колосът Трифонов… Разбира се, радиото клекна и резна предаването ми.
Няколко години по-късно вече бях издател на вестник „Уикенд“, най-тиражния вестник в България. Тогава, през пролетта на 2005 г., на Слави Трифонов му хрумна да поведе битка с „жълтата преса“. Всяка вечер въртеше в шоуто си по БТВ моята снимка, като на криминален престъпник. Приписваше ми авторството на невъобразими гадости, които излизаха в друг вестник, с който нямах нищо общо - „Папарак“.
И така, седмица след седмица, месец след месец. Не смеех да се покажа на улицата. Поисках право на отговор от БТВ, но всуе! Право на отговор в „Шоуто на Слави“ не се даваше! Написах няколко гневни писма до СЕМ с настояване да принудят Слави да пусне опровержение на клеветите. Никаква полза. Слави Трифонов още тогава бе недосегаем за всякаква регулация.
Тогава заведох серия от дела за клевета и ги спечелих на всички инстанции.
Мога да се похваля, че съм може би единственият българин, осъдил наглеца Слави Трифонов и по гражданско дело за 15 000 лв., и по дело от частен наказателен характер.
Ескалацията на конфликта ни с чалга певеца настъпи през 2016 г., когато вече работех в агенция ПИК. Тогава рокаджията Ицо Петрофф, един от лидерите на хомосексуалната общност у нас, даде официална пресконференция в БТА. Там изнесе скандални факти за публични личности с обратни наклонности. Сред тях спомена Слави Трифонов.
Твърденията на Петрофф бяха публикувани както в ПИК, така и в много други български медии.
Забележете – официална пресконференция, един човек излиза с лицето и името си и говори, ПИК просто преразказва.
Да, но яростта на Трифонов се отпуши не към източника на информацията, а към ретланслатора. Чалга певецът стартира просташка персонална война с мен. Изпрати ми в редакцията писмо на фирмената бланка на „Седем осми“ със саморъчен подпис.
“Скъпа моя любов, Недялко, изпращам ти Интимохелп, за да не ти мирише вагината, защото така или иначе ще я използвам и искам всичко да е наред. Слави Трифонов”.
На следващия ден изпрати в офиса и букет от 20 карамфила – символиката на смъртта. С подобен четен брой карамфили ортаците на Слави Трифонов от времената на ВИС и СИК си провождаха кървави послания – предупреждения за убийства.
Чалга изпълнителят не се задоволи с това, а опаса София с билбордове, в които ми отправяше цинични "любовни" послания.
Мъчеше се да ме смачка психически, да ме уязви на тема „мъжественост“.
И тук вече сбърка. За разлика от него аз съм създал деца и семейство. Всякакъв са ме наричали, не и хомосексуалист.
Евгени Минчев, Дим Дуков и Ицо Петрофф не мен, а Слави Трифонов обявяват директно за гей.
Призовах го още тогава, поканата ми важи и днес.
Ела, бе, храбрецо, ела и ми кажи гнусотиите в очите. Но ела сам, без охрана, без бронирани джипове и осем охранители. Готов съм да се сборим на всеки тепих – и на боксовия, и на словесния, и на политическия. На който кажеш. Но престани да се криеш зад гавази и фейсбук статуси, съчинени от сценаристите ти.
Всъщност на Слави не мога да помогна. Ясно, че е най-обикновен татуиран гей, но аз все пак – за разлика от него, си падам по жени.
Добре е да признае пред феновете, за да му олекне. Да каже: „Хора, това е положението! Нямам семейство и потомство, майка ми ще остане без внучета, защото съм обратен и харесвам мъже. "Има такъв народ" е партия, освен на чалгата, и на дъгата“...
Отвъд тъпата шега, простакът си остава простак, дори да е лидер на партия, претендираща за първо място на вота. Това е нивото на този човек – „Интимохелп за Недялко“, „Ще ти скъсам гъза“, „Шат на патката главата“…Така смята да управлява, така ще се разправя с опонентите си, такива са лексиката и мисленето на неговите наместници – сценаристите. И най-вече на Тошко Африкански, който псува журналистки в ефир и иска да реже на части репортер от Нова телевизия.
Сигурно избирателите на Слави Трифонов се кефят на всичко това, защото са хронифицирани простаци като него. Превъзпитаването на тези хора е абсолютно невъзможно, както е невъзможно да убедиш слушателите на чалгата в ползата от четенето на книги.
Старият тъп виц от 90-те се сбъдва: България става Чалгария.
Къде го „сърби“ новият народен месия, каква му е драмата с мен? Че ПИК не му мълчи и никога не му е мълчал. Че го заснехме с кортеж от три джипа и шестима охранители. Че го заснехме в ресторанта на Домусчиев „Есте“. Че извадихме наяве оперативното дело на ДАНС за пране на пари „Емири“. Че разкриваме схемите му с Доган и неговите олигарси. Че единствени в медийния пейзаж бием камбаната какво се задава, ако популистите от „Има такъв народ“ вземат властта.
Така ще е. Моята борба със Слави Трифонов и мутрочалгата е от 20 години. В този период сме се съдили, псували, ругали по телевизията, минавали сме през всякакви превратности и перипетии, за да стигнем сега дотук: той почти премиер, аз – почти дисидент. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно.
Няма да се откажа, каквито и трудности и унижения да ми струва.
Въпреки че съм наясно с обречеността на каузата. Както казва героят на Куросава в „Седемте самураи“ – „накрая побеждават винаги селяните“.
От днес стартира нашият клуб „АнтиЧалга“. Битка до край с простотията, която идва на власт под формата на Слави Учиндолски и Тошко Африкански. Да се бориш с простотията днес, означава да излезеш в опозиция.
Утре очаквайте нова серия.
