Кмет от Калифорния ще раздава безвъзмездно по 500 долара месечно на гражданите. "Утопия за реалисти" се сбъдва
Последвайте ни в Google News Showcase
Младият кмет на калифорнийския град Стоктън Майкъл Тъбс (на снимката) обяви, че ще се бори с бедността сред населението като раздава по 500 долара на месец безвъзмездно на хората, които се нуждаят от тях. Това разпространиха вчера новинарските агенции по света, карайки милиони хора да съжаляват, че не са жители на Стоктън. Много от близо 300-те хиляди граждани на града, разположен на около 100 км от Сан Франциско, живеят под границата на бедността, което не означава, че мизерстват, но все пак според американските критерии им е трудно да си плащат сметките.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
"Стоктън е пример за всичко, с което се сблъсква нацията ни - един от двама американци не може да си позволи бърза помощ, хората работят все по-усърдно, но все по-трудно свързват двата края. Заради всичко това се почувствах морално отговорен, а и като кмет, искам да променя нещо.", казва 27-годишният кмет Майкъл Тъбс. Затова въвежда месечните помощи, срещу които хората не се задължават да правят абсолютно нищо. Парите не са "целеви", не са за образование, преквалификация, храна, лекарства, отопление, саниране на жилищата..., както сме свикнали и каквато е практиката и у нас, и в повечето държави. Получателите на сумите ще могат да ги харчат за каквото си решат без да се отчитат пред никого.
Жители на градчето са в радостно очакване и споделят, че макар и да работят, се чувстват стресирани, защото не могат да се справят с харчовете си за месеца. Все още не е ясно какви ще са критериите, по които ще се определят хората, които ще се възползват. Щедрата програма е финансирана от частна компания и ще продължи между година и половина и три. По този начин бизнесът иска да се справи с проблема с бедността в града и да подпомогне хората, загубили работа заради автоматизацията на работните процеси.
Самият кмет определя програмата, стартираща през август т.г., като "експеримент", който "ще покаже какво ще се случи, какво ще правят хората, добри или лоши неща. Това е предизвикателство."
Критиците на идеята казват, че безвъзмездното даване на пари няма да пребори бедността и хората няма да бъдат мотивирани да си търсят работа, но историята показва, че няма защо да се притесняват. Напротив подобни програми са правени и резултатите са повече от добри.
Идеята за универсален базов доход съвсем не е нова. Всички експерименти, свързани с нея са представени в книгата "Утопия за реалисти или по-високи доходи с 5-часов работен ден и как да ги постигнем" на холандеца Рутгер Брегман. Изследването е бестселър в Западна Европа, което само по себе си е свидетелство, че обществото е узряло за прилагане на тези идеи на практика. Любопитният, научно обоснован и даващ надежда за по-добро бъдеще том излезе у нас съвсем скоро с логото на издателство "Милениум".
"Нека започнем с кратък урок по история - пише изключителният млад автор. - В миналото всичко било по-зле. През близо 99% от историята 99% от човечеството е бедно, гладно, мръсно, изплашено, глупаво, болно и грозно. През 17. век френският философ Блез Паскал (1623-1662) описва земния мъчителен живот като гигантски „юдол плачевен“. „Човечеството е велико – пише той, – защото си знае, че е за оплакване.“ Томас Хобс, британски учен и философ (1588-1679), е почти на същото мнение и описва живота на човека като „самотен, мизерен, противен, скотски и кратък“.
През последните 200 години всичко това се промени. За много малка част от времето, през което нашият вид е прекарал на тази планета, милиони изведнъж са богати, добре нахранени, чисти, умни, здрави и в безопасност, а някои – дори и красиви. И докато през 1820 г. 84% от населението на Земята все още живее в бедност, до 1981 г. този показател пада до 44%, а сега, само няколко десетилетия по-късно, той е под 10%. Ако тенденцията продължи да се развива в тази насока, крайната бедност, постоянна характеристика на живота, скоро ще изчезне завинаги. Дори тези, които продължаваме да наричаме бедни, ще се радват на изобилие, непознато в човешката история. В Холандия, държавата, в която живея, един бездомник днес получава много повече средства само от социални помощи, в сравнение с дохода на средностатистическия холандец през 1950 г. и четири пъти повече от хората по време на славния Златен век на Холандия, когато страната е имала контрол на седем морета."
Един от експериментите с раздаване на безвъзмездни средства, които описва Брегман, е проведен през 1973 г. в Канада. Известен е като експериментът "Минком" и продължава 4 години, докато смяната на правителството на страната не довежда до прекратяването му. "През март 1973 г. губернаторът на една от провинциите в Канада заделя сумата от 83 милиона долара за проекта. Избира за място на експеримента Дофин, малък град с около 13 хиляди жители. На всички в Дофин е гарантиран базов доход, който дава възможност никой да не падне под границата на бедността. На практика това важи за 30% от жителите на града – общо 1000 семейства получават по пощата чек всеки месец. Всяко четиричленно семейство получава годишно сума, равняваща се на 19 хиляди днешни долара, без да им задават никакви въпроси. /.../
„Минком“ категорично имал успех. В политическите среди съществува опасението, че гарантирането на базов доход ще лиши хората от желание за работа и те ще наблегнат на увеличаване на броя членове на семействата. На практика се случва точно обратното. Младите пълнолетни хора отлагат женитбите, процентите на раждаемост спадат. Резултатите в училище се подобряват значително. „Групата „Минком“ учи по-старателно и по-бързо. В крайна сметка работните часове намаляват с 1% при мъжете и 3% при омъжените жени, до 5% при неомъжените жени. Мъжете, които изхранват семейството, много рядко работят по-малко, младите майки използват безусловните суми, за да излязат в отпуска по майчинство, а учениците – за да продължат обучението си.
Най-изумителната констатация е, че броят на постъпилите в болниците е намалял с 8,5%. Като се има предвид размерът на публичните разходи за здравеопазване в развитите държави, финансовото отражение е значително. През няколкото години, през които трае експериментът, домашното насилие чувствително намалява, както намаляват и оплакванията на психически нестабилните. „Минком“ е успял да направи един цял град по-здравословно място. Дофин, градът без бедност, е един от петте експеримента за гарантиран базов доход на континента Северна Америка."
Друг есперимент доказва, че раздаването на пари на бездомници не е равнозначно на хвърлянето им на вятъра. Повечето от хората в експерименталната група вложили сумите разумно, така че да променят живота си. Днес Финландското правителство дава по около 560 евро на месец на близо 2 000 безработни. А всеки жител на Аляска получава годишен чек от петролните приходи на щата. За много други успешни социални експерименти ще научите от "Утопия за реалисти". Всеки прогресивен крайъгълен камък на цивилизацията - от края на робството до началото на демокрацията - някога е бил смятан за утопична фантазия. Книгата на Брегман, като предизвикателство и подтик, показва, че новите утопични идеи, сред които премахването на бедността и въвеждането на петнайсетчасова работна седмица, могат да се превърнат в реалност в нашия живот. Това, което някога е било нереалистично, неразумно и невъзможно, в друг момент се оказва неизбежно. Приемането на този на пръв поглед парадоксален, но доказан от времето ход на обществените отношения е единственият начин да изградим идеалния свят и решението на кмета на Стоктън е в съзвучие с тази цел.
Книгата, която ни казва как и защо утопията може да стане реалност навсякъде, можете да поръчате с 10% отстъпка през сайта https://www.milleniumbg.eu/bg.
