Кметът-актьор Йонко Димитров - път от центъра на София през Лондон до... Горна Малина
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
30-годишният Йонко Димитров е актьор. Учил е в Лондон. От пет години обаче е кмет на ... Долна Малина.
„Накара всички в Долна Малина да пеем, да се смеем”, не крие радостта си от работата на Димитров една от участничките в местния хор.
„Имаме си не кмет, а злато”, бърза да добави друга жена.
„Казвам, че съм от цяла България – разказва пред сутрешния блок на БТВ Йонко Димитров. - .Потомък съм на жертва на баташкото клане. Роден съм в центъра на София – край Руски паметник. От малък исках да съм актьор. Амбицията ми бе да играя главни роли. Брат ми все играеше принца до шести клас. Минах през НАТФИЗ. От малък, като започнах с театъра, исках да съм киноактьор. В Лондон намерих университет, който смятах, че може да ми даде много практически знания за киното. Заради това заминах. После разбрах, че има и по-близко такъв университет – в Берлин. Не съжалявам обаче.
А иначе и завръщането ми в България стана случайно. Имах самолетен билет за отиване и връщане в Лондон. Прибрах се за Великденските празници. Имаше една история покрай баща ми, който ми повтаряше, че трябва да се върна заради семейния бизнес. Останах за да засилим семейния бизнес, но след три месеца разбрах че нещата се разпадат. Не му се сърдя обаче.
А как се озовах в Долна Малина? Доскоро там живееше дядо ми, който наскоро почина. Исках да живея извън София. Така е и при лондончани – те предпочитат да живеят извън Лондон. Близо ми е – от центъра на София е 20 - 30 минути път е.
Когато се прибрах в България, започнах пак с театъра, а записах да уча и агрономия за да правя вино. Един приятел обаче започна да ме навива за кмет и постепенно нещата се развиха. Убеди ме и се включих в изборите и стана.
Бях №7 на изборите. Купчинката ми доста започна да нараства. В един момент, един приятел ме грабна на рамо, занесе ме в кръчмата и каза: „Имаме си ново кметче!”. Бях като гръмнат. Наистина не очаквах. Не съм си го и мислел. Чувах, че става по друг начин и хората си имат желанието и начина си как да се случват нещата. И в един момент за мен бе като шок. Станах кмет на 25 години.
Първият проблем бе, че още не се бях заклел, а трябваше да правя събор. Изобщо не знаех какво се прави и как се прави. Един от първите проблеми бе, че когато хората идваха при мен да искат нещо, не можех да им давам адекватни отговори и си записвах. Само си записвах. Започнах да търся съвети от колеги-кметове. Като цяло не се интересувам от политика и не си се представям политик. Помагам на бабите от местния хор. Возя ги с баничарката. В началото жените там бяха разединени и бяха останали само седем жени, които пееха. Постепенно обаче се оправиха нещата.
За предстоящите избори в Долна Малина заради ниския брой на регистрирани в града вероятно няма да имаме кмет а само кметски наместник. Така че нямам идея как ще се развият нещата. Надявам се този, който ме наследи, да продължи развитието на града и живота в Долна Малина”.
