Книгата "Васил Левски - факти и фикции" разбулва мистериите около Апостола
Сензационното изследване е на вестникарските павилиони с цена само 8 лв.
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Не поп Кръстю е предателят на Левски. Апостолът не е роден през наложената в общественото съзнание 1873 г., а през 1840-а. Приписваните му любови не са действителни и не знаем нищо за реалните му романтични преживявания, но не защото ги е нямало, а защото не разполагаме сведения за това.
Тези и много други сензационни твърдения за биографията на Апостола на свободата излага в премиерната си книга "Васил Левски - факти и фикции" писателят историк Веселин Игнатов. Той преосмисля всеки популярен или малко известен факт от живота на Дякона, изчиства го от мистификациите и се опитва да декодира съзнанието ни за него така, че да добием реална представа за светинята на българското освобождение.
Книгата с логото на издателство "Милениум" е на пазара от днес - можете да я намерите на всички вестникарски павилиони в София, а от утре - 26 януари, и в цялата страна.
Съвсем малко преди Нова година Веселин Игнатов разбуни духовете с предишното си интригуващо историческо разследване - "Разстрелът на Ботйов". В него авторът разнищва събитията около смъртта на гениалния поет, за да даде отговор на големия въпрос - кой го уби. Днес авторът поднася на своята аудитория и както сам казва "на моя народ" истината за Левски. Битието и делото на великия българин е обвито с догадки и несигурни данни, разказани и предадени от уста на уста от близки и сподвижници. От раждането му, чиято дата не е документирана, през замонашаването и революционния му път, до залавянето и обесването му - има безброй неизвестни. А и след кончината на героя въпросите си остават. Не преставаме да умуваме кой е неговият заместник, къде е гробът му?
На базата на повече от сто исторически източника, чрез сравнения и анализи, Веселин Игнатов достига до изводи, които дават възможност на всеки патриот да си изгради вярна представа за иконичния образ на Левски. В присъщия си стил, който кореспондира с времето на обекта на неговото изследване, авторът ясно, отчетливо и детайлно представя всички верни и неверни сведения, съпоставя ги и извежда това, което си заслужава да знаем и да запомним. А то е различно от написаното в учебниците. Затова тази книга е подходяща както за всички, които отъждествят българщината с герои като Левски, така и за по-младите - за учениците от по-горните класове, които не бива да начеват познанието си Апостола с полуистини и откровени лъжи и заблуди. Ето как Веселин Игнатов, който по образование е учител по история, а по призвание - писател, ограмотяващ нацията ни за нейното минало, мотивира своя труд в предговора на книгата:
"Възможностите съвременникът да оповестява публично своите виждания са почти неограничени. Кой и в какво ли не състояние върлува по книжовното, медийното, интернет пространството. Стълпотворения от букви, звуци, знаци, символи, сигнали! Информационна лавина наваля всинца ни отвсякъде, по всяко време, чрез всякакви средства и прийоми, с всячески претенции. И всеки – безпрекословно прав!
Изпитание е всред това неистовство издирването на обективен, задълбочен, аргументиран, отговорно изготвен историографски материал. Просторът за волнодумство по всеки проблем на Историята е безграничен, претендентите да го разрешават – неизброими, тезите – необозрими! Не е пожален и Васил Иванов Кунчев – дякон Игнатий – Левски – Апостола на свободата. За него – мъжа образец, революционера еталон, водача пример, човека мярка, героя мит, месията светец – вече е изговорено, омастилено, набрано, дигитализирано, филмирано толкова, че сме стигнали до бледословия и фантасмагории. Защото прогресивното иконосписване на българския Свободотвòрец от Освобождението до наши дни се съпровожда от неизбежната алтернатива – профанизацията. Резултатите от нея са прескръбни /.../
И ако за фолклористичните измислици на редовия българин може да се прояви снизхождение, какво е оправданието на учените ни и титулуваните глави на държавната хранилка? Да се обхванат казаните и писани небивалици за националния първенец, е непосилно. Безчет са кривините, за да бъдат пребродени. Ала кривиците трябва да се казват, да се изправят и преодоляват, доколкото е възможно. Не за да му осигуряваме своеобразен имунитет, не за да го оправдаваме, отбраняваме и канонизираме – той не се нуждае от това! Паметта му въпие единствено Истината! А Тя – да я възлюбим, откриваме, отстояваме!
Какво правят „признателните потомци“, които се кълнат в Нея, пък тръбят, че бил учил-недоучил, масон, диктатор, все се криел? Да беше вярно – нищо против. Но не е! Такива твърдения са посегателство върху фактите, манипулация на истината. Графоманският нагон е стихия без свян, свяст, съвест и най-коварно се изживява за самодостатъчен. Криворазбраната автономност го опиянява и тласка да изобретява свои „открития“, които обикновено са фикции и фантазми, а понякога и нещо по-страшно и абсолютно непростим грях – съзнателно поддържана, разпространявана и натрапвана лъжа.
Още по-страшно, непростимо и греховно е да се примиряваме с неточностите и с неистините за най-величавия възрожденски българин. Затова написах тази книга – за непредубедения сънародник. Нека той да отсъди..."
