ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За осъществяването на реформа като пълна либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители е необходима цялостна оценка на въздействието върху всички участници на пазара на електроенергия - домакинства, производители, търговци. Това се изтъква в позиция на КНСБ във връзка с приетите на 5 октомври 2023 г. промени в Закона за енергетиката, касаещи либерализацията на електроенергийния пазар.
От КНСБ посочват, че под натиск от страна на синдикатите решение на Народното събрание (НС) от 8 ноември 2022 г. предвижда битовите потребители да останат на регулиран пазар до 31 декември 2025 г. Според становище на синдикалната организация при общественото обсъждане на законовите изменения премахването на регулираните цени за битовите потребители ще доведе до тежки социални проблеми поради опасността от рязък скок на цените и невъзможността на битовите потребители да се адаптират към новите условия. Нямало и яснота относно точния механизъм за защита на домакинствата, начина на финансирането му и необходимите средства. В позицията се допълва, че подобни становища са изказани същи от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и националния омбудсман Диана Ковачева.
От КНСБ отбелязват още, че единственото от исканията на протестиращите миньори и енергетици, което не удовлетворено със споразумението с правителството и част от партиите в парламента от 3 октомври 2023 г., е за отлагане на либерализацията на енергийния пазар за битови потребители от януари 2026 г. до достигане на средноевропейски нива на домакинствата в положение на енергийна бедност. Направеното от правителството предложение за редакция на искането било абсолютно неприемливо за синдикатите и затова и отпаднало от споразумението. От синдиката допълват, че още на следващия ден на заседание на Комисията по енергетика е приет Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, с който се премахват регулираните цени за битовите потребители от началото на 2026 г. От КНСБ реагирали незабавно с позиция, че не отстъпват от искането за отлагане на либерализацията на енергийния пазар за битови потребители от януари 2026 г.
В позицията се казва още, че реформата касае около 1/3 от електроенергийния пазар в България, като по данни от годишния доклад на КЕВР до ЕК засяга над 4,6 млн. битови клиенти и би трябвало да е адекватно обмислена, както и да е предвидено достатъчно технологично време за изпълнението ѝ. Синдикалната организация цитира и данни на Евростат, според които над 2 млн. българи са енергийно бедни, 30% не могат да покрият разходите си за отопление, а 28% не поддържат дома си достатъчно топъл. Според КНСБ сме страната с най-високо ниво на енергийната бедност в Европейския съюз (ЕС) по всички показатели и предвид това с пълното извеждане на потребителите на свободния пазар в такива кратки срокове се рискува България да затвърди челното си място и в класацията по бедност на цялото население, а част от производителите и крайните снабдители да изпаднат в ликвидна криза.
Синдикатът настоява за отлагане на реформата на пазара за осигуряване на достатъчно време за адаптиране към промените.
Организацията излага и конкретни искания за мерки в тази връзка.
По отношение на битовите потребители:
- Създаване на фонд, който целево ще компенсира енергийно бедните домакинства в условията на свободен пазар на електроенергия. Необходимо е да се регламентира и начинът, по който този фонд ще финансира компенсациите, както и да се направят препратки към социалното законодателство в преходни и заключителни разпоредби, като се позволи енергийно бедните домакинства и уязвими клиенти да бъдат обект на специални схеми за компенсиране при свободен пазар.
- Прилагане на диференциран подход и целеви компенсации за енергийно бедните домакинства, а не на всички битови клиенти. В обратен случай тези домакинства ще получават наравно компенсации с всички останали домакинства с по-високи доходи, което означава, че най-голям размер компенсации ще получат тези домакинства с най-високо потребление.
- Провеждане на допълнителна социална политика или план за действие за защита на енергийно бедните домакинства и уязвими клиенти в условията на свободен пазар на електроенергия при покачване на цените на електроенергия (социални и/или енергийни помощи, финансова подкрепа, прилагане на мерки за енергийна ефективност или въвеждане на ВЕИ за такива потребители). Такава политика би следвало да е съобразена с дългосрочните цели на политиката за декарбонизация.
- Изготвяне на Стратегия за намаляване на енергийната бедност в България. Стратегията трябва да има ясно определени цели за намаляване на енергийната бедност, част от Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата. Чрез стратегията ще се осигури възможност за създаване на пакет от мерки за постигане на целите, както и да се оценява въздействието на предприетите мерки и напредъка.
По отношение на крайните снабдители и производители:
- Създаване на адекватна схема за компенсиране на разликата между пазарната стойност на електрическата енергия и стойността ѝ, изчислена по регулирани цени под себестойност. Липсата на такава схема води до неяснота, при очаквани разлики между покупна (свободна) и продажна (регулирана) цена на енергията, как ще се гарантира способността на крайните снабдители да си осигурят необходимия размер на оборотни средства за реализиране на цикъла по снабдяване на битовите клиенти. Същото поставя под риск финансовата стабилност на дружествата за изпълнение на законовите и лицензионните им задължения. Механизмът за компенсация трябва да гарантира финансова стабилност на крайните снабдители, за да не изпаднат в ликвидна криза поради недостиг на финансови средства и да се застраши сигурността на снабдяването.
- Запазване на "енергийния микс" за регулирания пазар за по-дълъг период от време и запазване на възможността със заповед министърът на енергетиката да определя годишни количества енергия, които НЕК ЕАД изкупува от ТЕЦ "Марица изток 2" ЕАД. В обратен случай, при липсата на договорен механизъм за капацитет, сериозно ще се застраши функционирането на държавната ТЕЦ и "Мини Марица-изток" ЕАД в разрез с постигнатите договорености част от Споразумението от 3 октомври 2023 г. и Решението на НС от 4.10.2023 г.
Предвид очакваното предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост и (ПВУ), широкият обхват на предвижданата реформа, нестабилната геополитическа обстановка, КНСБ призовава управляващите да водят преговори и да настояват пред Европейската комисия за отлагането на реформата и за осигуряване на допълнително технологично време за изпълнението ѝ. Синдикатът също настоява народните представители да приемат ветото на президента Румен Радев по отношение на приетите промени в Закона за енергетиката и да ги преразгледат, като отложат реализацията на реформата на пазара на електроенергия и запазят регулираните цени на електроенергията до достигане на средноевропейски нива на домакинства в положение на енергийна бедност.
