ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Нашите цели, които сме заявили и преследваме всяка година, са след четири години - през 2022, България да е достигнала 60 процентния праг от средноевропейските доходи без паритетна покупателна способност. Ще настояваме за над 1 милиард лева допълнително за заплати в бюджетната сфера през следващата година." Това каза на пресконференция в Благоевград лидерът на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от БТА.
Финансовият министър твърди, че над една трета от тези средства са осигурени за средното образование. Останалите средства са за области, направления, каквито са здравеопазването, агенциите по заетостта и за социалното подпомагане, НАП, НОИ, които имат важни за държавата функции, за хората, които работят там и са наши синдикални членове, подчерта Димитров. Според него, това означава увеличаване на заплатите с 10-12, а някъде и с 20 процента. Ако следваме това и властта чуе и продължи стъпката от тази година, 60-те процента, за които говорим са постижими.
Кога можем да влезем в еврозоната? Неписаният закон е, когато стигнем тези нива, заяви Димитров. "Дори да ни допуснат в чакалнята на еврозоната догодина, както се твърди в момента, ще ни държат там, докато стигнем и минем 60-те процента както в БВП, така и на доходите. По отношение на БВП в момента сме на 51 процента, а по доходи - 46 процента".
По думите на Пламен Димитров, КНСБ е един от малкото последователни противници от момента на лансирането, въвеждането и приложението на плоския данък в България. Винаги против с едно предложение за следващата година - въвеждане на необлагаем минимум и увеличение на максималния осигурителен доход до размера на 3 000 лева. Според него необлагаемият минимум в размер на минималната работа заплата означава, че няма да се плащат данъци, а ще се плаща само лична осигуровка. Този, който получава 1000 лева работна заплата, няма да плаща 100 лева данък, а ще плаща 50 лева, тези 500 лева ще му бъдат приспаднати. Това се отнася за всички работещи.
Колко ще струва това на бюджета - между 800 милиона и 1 милиард лева. Толкова държавата ще остави в джоба на българите. А това означава пряко увеличение на доходите на хората. Този милиард няма да остане в банковите сметки, а ще влезе обратно в потреблението. Според нас това е възможно на фона на допълнителните приходи, които се събират всяка година, каза още Димитров.
