ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Сякаш не са минали 25 години.
Антигербаджии плюят Кобрата, гербаджии го славословят. Според едните мачът с нигериеца бил уреден, според другите - нашият е национален герой.
Същата история като в годините след Десети. Оценяваха творците и спортистите според това дали са сини или червени. Седесарите ругаеха Ламбо, и то заради ролите му в Народния театър. Бесепарите пък казваха, че заслужавал "Оскар". Омешвахме етика и естетика като патета в калчища.
Нешка бе "червен боклук", Васко Кръпката и Богдана - "сини талибани". По кафенетата на партийните централи висяха списъци с враговете на народа - в зависимост от "боята". Семейства се разпадаха, брат брата намразваше.
Сега успяхме да се нахакаме в същата матрица, политизирахме безобразно всичко около себе си, обладаха ни бесовете на раздора. Пак разделение, пак лагери, пак дебнене и доноси.
Кобрата е лош, защото Борисов му е приятел и му е пожелал успех.
И обратното - Кобрата е пич, защото е от "наш'те", няма по-голям от него...
Не можем ли да изпитваме чиста радост или чист гняв от спорта, изкуството, хората и живота? Трябва ли да бъркаме във всичко политиката и електоралните си пристрастия? Не помъдряхме ли за четвърт век? Докога все така ще я караме?
